• Разбира всичко.
• Разбира по- сложни пространствени отношения / между, отпред, отзад, пръв, последен /.
• Слуша с голям интерес различни, непознати за детето истории.
• Разбира и назовава емоциите си.
• Разбира и знае противоположности: голям – малък, висок – нисък и т.н.
• Разбира по- сложни причинно-следствени връзки:например”Защо момчето плаче?”.
• Разбира последователност на действията -първо-после- накрая.
• Може да повтори изречение от 6-7 думи;.
• Може да повтори 4 цифри, когато са бавно назовани.
• Може да определи познати обекти по функция например „Дай ми нещо ,на което седим…нещо, което пишем” .
• Следва 3 степенни инструкции.
• Има проста представа за време : сутрин – вечер, ден-нощ, вчера – днес.
• Знае възрастта си.

КОГНИЦИЯ

• Събира и изважда до 3.
• Може да отгатва прости гатанки -„Какво е това което е червено и се яде?”.
• Разбира понятия за причинност.
• Изпреварва нещата, които ще се случат в една история.
• Разпознава 10 думи при общо четене.
• Разпознава ляво и дясно на себе си.

СОЦИАЛИЗАЦИЯ

• Избира си вече приятели, формира малки групички от приятели.
• Уважава индивидуалността и мислите на възрастните.
• Приема идеите на възрастните.
• Старае се да се контролира пред публика.

• Има нужда от граници и правила в играта.
• Приема добре да бъде закачан.

МОТОРИКА

• Построява стълба от кубчета след скриване на модела и ги изброява.
• Прерисува ромб.
• Оформя човешка фигура от отделни части.
• Изброява кубчета.

ИЗРАЗЯВАНЕ И РАЗБИРАНЕ

• Използва сложни изречения.
• Разказва кратка история, без да се опира на картинка.
• Разказва преживяванията си, следвайки хронология.
• Описва предмет, обяснявайки употребата му.
• Не говори вече бебешки.
• Ситуира или поставя познати обекти до, между, пред.
• Прави избор, когато му предложат нещо „това или това”.
• Отговаря на сложни нареждания, съдържащи 3 директиви.
• Разбира смисъла на „ако”: „Ако си момиче, седни!”.
• Разбира пасивната форма „Котето беше ударено с топката.”

КОГНИЦИЯ

• Знае своята възраст и адреса си (улицата).
• Назовава 4 цвята без грешка.
• Разбира някои аналогии (шапката върху главата както обувката върху крака).
• Открива абсурдните неща в една картина.
• Припомня си 3 обекта, намира това, което липсва.
• Класифицира индивидите според пола (момче/момиче, мъж/жена).

СОЦИАЛИЗАЦИЯ И ВЪЗПРИЯТИЕ И ИМИТАЦИЯ

• Харесва състезателните игри.
• Обича да командва, да критикува другите.
• Може да смесва реалността и измислицата.
• Показва емпатия или симпатия към другите.
• Пази чистота.
• Изпълнява малко приятни задължения, когато го помолят.
• Може да стане агресивно в своя език.
• Разпознава думи, които се римуват.
• Вербална имитация.
• Повтаря сложни фрази като: „Аз не знам защо тя плаче.”.

ОБЩА МОТОРИКА И ФИНА МОТОРИКА

• Ходи върху греда.
• Подскача 5 пъти без прекъсване.
• Катери се (по стълби, дървета).
• Прави топки от сняг или кал и цели с тях.
• Рисува с молив прости геометрични фигури.
• Завинтва гайка и болт.
• Нарежда едно върху друго повече от 9 кубчета.
• Сгъва лист хартия многократно.
• Разпознава скрити в торба предмети чрез докосване.
• Прави животно от пластелин (състоящо се от поне 3 части).
• Завързва си връзките на обувките.

РАЗБИРАНЕ И ИЗРАЗАВЯНЕ

• Разбира думи описващи цветовете „Вземи зелената топка”
• Отговаря коректно на комплексни нареждания от 3 части с предлози.

• Слуша свързана история.
• Отговаря точно на свързани нареждания от 2 същ. имена и 2 прилагателни.
• Речник- активен речник- около 800- 900 думи.
• Задава много въпроси, използва правилно въпросителна форма (Това колело ли е?).
• Говори си дълго време само, когато играе и се преструва.
• Разказва скорошни събития.
• Съставя фрази от 5-7 думи.
• Започва да спряга глаголите и да използва множествено число.
• Изменя гласа си: сила, височина, интонация.

КОГНИЦИЯ

• Започва да вербализира формите, цветовете , вкусовете.

• Разбира смисъла на някои неща („За какво служи дадено нещо?”)
• Разбира превъзходна степен (най-далече, най-малко).
• Отбелязва пола на хората около него според фамилните функции („Това е една мама”).
• Започва да разбира употребата на сегашно и на минало просто  време.
• Брои до 5 и има понятие за количество до 2.

СОЦИАЛИЗАЦИЯ

• Харесва обмена и размяната с другите.
• Появява се съвместната игра.
• Може да стане срамежливо, да хленчи, да се запъва когато говори.
• Участва в къщните работи с възрастните.
• Играе отделни роли.
• Харесва му да има приятели.
• Говори с другите, състезава се с тях.

ЗРИТЕЛНО-МОТОРНА КООРДИНАЦИЯ

• Нанизва 3,4 мъниста.
• Прерисува ромб.
• Хваща летяща топка.

• Нарежда пъзел от 7 части.
• Оцветява вътрешността на очертание.

ВЪЗПРИЯТИЕ И АВТОНОМИЯ

• Идентифицира някои сложни геометрични фигури.
• Търси и си налива вода да пие само.
• Идентифицира някои цветове.
• Идентифицира някои ритми.
• Маже масло или сладко върху филийка, служейки си с ножче.
• Ходи само до тоалетната.
• Мие си зъбите с помощ.
• Мие се само (под надзор на възрастния), суши се.
• Съблича се и се облича, с изключение на възли и връзки.
• Не се доверява на непознати.

ИМИТАЦИЯ

Вербална имитация

• Повтаря серия от 3-4 цифри.
• Повтаря фраза от 6 думи.

Жестова имитация

• Освобождава палеца при затворени други пръсти след демонстрация.
• Възпроизвежда конструкция на мост с кубчета.
• Възпроизвежда форми с пластелин .

ОБЩА МОТОРИКА И ФИНА МОТОРИКА

• Хваща топка.
• Слиза по стълбите, редувайки краката.
• Хвърля топка над главата си.
• Подскача и скача на едно краче.
• Пази равновесие на един крак за 8- 10 сек.
• Клатушка се за момент, когато движението е започнало.

• Държи молива с пръсти.
• Прерисува сложни фигури много пъти.
• Нарежда едно върху друго до 9 кубчета.

ИЗРАЗЯВАНЕ И РАЗБИРАНЕ

• Повтаря фрази от 3-4 думи („вижда малката котка”).
• Речникът \активен речник\е до 200 думи.
• Запомня части от детските песнички.
• Започва да използва сегашно време на глаголите.
• Използва въпросителна форма.
• Започва да използва отрицателна форма.
• Започва да комбинира фрази.
• Започва по-широка употреба на личните и притежателните местоимения (негова, той, на мама).

• Увеличава бързо своето разбиране на думите.
• Разбира сложни фрази „Когато влезем в къщата ще …”.
• Разбира няколко прилагателни, три предлога.
• Разбира каузални обяснения „как и защо”.
• Разбира \пасивен речник\почти 3000 думи.
• Отговаря точно на сложни нареждания от 2 преходни части „Първо това,…. а после….В началото,……, после” .

КОГНИЦИЯ

• Разбира проста история.
• Разбира някои абстрактни понятия: голям/малък, мокро/сухо и др.
• Обогатява своите познания питайки: „Какво е това?”.
• Свързва 2 обекта според тяхната употреба (обувки/чорапи).
• Започва да разбира гледната точка на другите.
• Започва да отговаря с „не” на безсмислени въпроси тип „Камъните ядат ли се?”.
• Започва да разбира някои понятия за количество (малко/много, празно/пълно).
• Започва да осъзнава времето –„Сега е време да се прави това или онова”.

СОЦИАЛИЗАЦИЯ

• Играе спонтанно, начало на въображаема игра.
• Харесва му да получава одобрението на другите, имитира ги, разменя играчка.
• Споделя прости игри.
• Участва  в игри на ужким с другите-вечеря, домакинство и др.
• Противопоставя се на гнева или на силните емоции.
• Харесва рутината и навиците.
• Отговаря на поздравите на другите („Добър ден!” и др.).

ЗРИТЕЛНО-МОТОРНА КООРДИНАЦИЯ

• Избира номер по телефон-играчка.
• Рисува точки, черти и форми.
• Служи си с ножица, за да изрязва.
• Възпроизвежда кръст.
• Нарежда прост пъзел.

ВЪЗПРИЯТИЕ И АВТОНОМИЯ

• Разпознава различните форми на картинка.
• Разпознава някои фигури.
• Интересува се от телевизия и филми.
• Сваля палтото и дрехите си.
• Облича си лесни за обличане дрехи.
• Сваля си панталона само и започва да се учи на чистота.
• Свинктерен контрол през деня.
• Спира да играе когато го изискват от него.
• Мие си ръцете, подсушава се с помощ.
• Окачва си дрехите на закачалка.
• Осъзнава и се страхува от опасности, казва, когато се е наранило.
• Откопчва голямо копче, сваля цип.

ИМИТАЦИЯ

Вербална имитация

• Назовава различни обекти и частите на тялото като имитация.
• Повтаря проста фраза.
• Повтаря 2-3 цифри или думи.

Жестова имитация

• Имитира просто ритмично движение.
• Служи си ритмично с някакъв инструмент след демонстрация.
• Възпроизвежда проста затворена фигура.
• Имитира игра, като играе паралелно.

ОБЩА МОТОРИКА И ФИНА МОТОРИКА

• Ходи на пръсти.
• Учи се да тича.
• Пази равновесие на един крак за 5 секунди.
• Пази равновесие в клекнало състояние.
• Скача от столчето.
• Играе с материал за моделиране или глина.
• Служи си с прибор, за да разбърква яйца.
• Служи си с ножици.
• Нанизва мъниста.
• Отвъртва капачка от бутилка.
• Рисува с пръстите на ръцете си.

Детето търси играчка или предмет, които са изчезнали от погледа му. Започва към 9-ия месец и се осъществява на няколко етапа. Последната фаза е между 1г и половина и 2 години, когато детето достига до представата за невидимите премествания на обекта. С използването на постоянството на предмета детето започва да развива нови пространствени връзки между обектите -отзад, под.

Започва да открива ефекта на перспективата, като осъзнава, че различните пози на главата довеждат до промени във формата на предметите и обектите, които познава. Започва да различава близкото от далечното пространство и да забелязва дистанцията. Увеличава се интересът му към връзките между обектите.

Мултиплицира преместванията на играчките -отдалечава ги, приближава ги към себе си или към други предмети или обекти. Активно търси изчезналия предмет.Детето пълни, изпразва, пресипва. Комбинирано и допълващо се използва двете си ръце.

Новите манипулации, изследователската активност, трудността или потребността от прецизност, за да се достигне до някаква цел, въвеждат предпочитанието в използването на едната ръка, която се проявява като доминираща.

ИЗРАЗЯВАНЕ И РАЗБИРАНЕ

• Повтаря едносрични думи.
• Имитира звукоподражания на животни, звукът на колите и т.н.
• Използва поне 20 думи.
• Съставя фрази от 2 думи (кола тръгва).
• Започва да използва местоимения и притежателни местоимения (аз, на мен).
• Назовава предметите в отговор на въпрос „Какво е това?”.
• Изразява нуждите си с думи-фрази (тръгва, още и пр.).
• Обръща се към себе си със собственото си име.
• Дава няколко обекта при поискване.
• Фиксира картина, която му е била назована, в продължение на 2 минути.
• Разпознава някои части от тялото, когато са били назовани.
• Посочва с пръст познати хора, животни или играчки при поискване.
• Показва с пръст картина, която е била назована.
• Отговаря на няколко негативни нареждания (забрани): „Не пипай!”.
• Групира прости думи по категория (храна, дрехи).

КОГНИЦИЯ

• Разбира проста връзка причина/ефект: докосва многократно ел. ключ или др. бутон.
• Подрежда обектите следвайки определен план.
• Избира.
• Служи си с някакъв обект (пръчка), като инструмент да достигне до друг.
• Разпознава личното си име и др., с които го наричат.
• Разпознава образа си в огледалото и знае, че това е то.
• Разпознава 1 до 5 части от своето тяло.
• Свързва обикновени обекти с тяхното име.

СОЦИАЛИЗАЦИЯ

• Търси помощ когато има нужда.
• Опитва се да привлече вниманието на околните.
• Съдейства, изчаква, опитва се да помага.
• Показва гордост от своите успехи.
• Изразява своите емоции (възбуда, удоволствие, гордост, радост).
• Търси своите връстници, братя или сестри, ако има такива.
• Развива се характера му, думата – „не” става негов често чуван отговор.
• Играе само когато възрастния е в непосредствена близост до него.

ЗРИТЕЛНО-МОТОРНА КООРДИНАЦИЯ

• Драска.
• Държи чашата си, повдига я и пие.
• Поставя малка фигура в съответен отвор кръг, квадрат.
• Прерисува вертикална, хоризонтална черта.

ВЪЗПРИЯТИЕ И АВТОНОМИЯ

• Изследва дупките на плочка с дупки (мозайка).
• Следи с поглед движението на топка.
• Локализира обичайните предмети в една стая.
• Разпознава някои форми: кръг, квадрат, триъгълник.
• Отговаря на жестови инструкции.
• Разбира някои мимики: плач, смях.
• Интересни са му картинките в книгите.
• Разбира определен брой думи.
• Има сфинктерен контрол, т.е. детето сигнализира за това, когато му се ходи до тоалетна.
• Разпознава някои вкусове, това което е ядливо, от това, което не се яде.

• Изследва къщата само.
• Сяда на гърнето с надзор.
• Пие от чаша.
• Сваля си чорапите.
• Служи си с лъжица само.

ИМИТАЦИЯ

Вербална имитация

• Имитира 2-3 думи.
• Имитира плач.
• Имитира смях.

Жестова имитация

• Поставя даден обект в кутия.
• Имитира прости действия.
• Имитира сгъване на лист.
• Рисува прости линии.

ОБЩА МОТОРИКА И ФИНА МОТОРИКА

• Подхвърля топка.
• Коленичи, навежда се, за да вземе предмет от земята.
• Ходи на страни и назад.
• Пази равновесие на един крак за кратко време.
• Носи предмет на малко разстояние.
• Слиза от стол, слиза по стълбите с помощ.
• Качва се по стълбите само.
• Подскача на място.
• Кара колело с 3 колелета.
• Пуска предмет.
• Драска.
• Държи 2 предмета в една ръка.
• Натиска звънец, завъртва дръжка на врата.
• Стиска туба на паста за зъби, гъба.
• Разлиства страниците на книга.
• Нарежда едно върху друго няколко кубчета.
• Отваря кутия, изпразва я.

Първата стъпка, преди детето ви да пристъпи в детска градина е необходимостта да сте му говорили предварително за това, което предстои, за промяната, която ще настъпи в живота му. От вас зависи каква ще е нагласата на детето, относно пребиваването му там. Имайте предвид, че децата са много сензитивни и усещат напрежението и тревожността, ако изпитвате подобни чувства. Изтъквайте позитивните страни на престоя му там, присъствието на много деца на неговата възраст, и непременно подчертавайте, че то ще прекарва там само част от деня, а останалото време ще бъде с вас, че ще бъде взето от детската градина.

Не е изключено да има много плач, провисване на ръката ви, сърцераздирателни реплики от рода „ Мамо, не ме оставяй” и пр., тръшкане по земята. В началото това са нормални възможни реакции, които ще отминат бързо, ако не затрудните адаптацията на детето ви с вашето притеснение, удължаване на времето да тръгнете от детската градина. С вашето притеснение и тревожност вие само подавате на детето сигнали, че има за какво да се тревожи. Ако стоите и продължавате да давате последна прегръдка, това с нищо няма да помогне на вашето мъниче.

Нормалната адаптация към детската градина може да продължи от една седмица до 1 месец. Понякога, дори и след този период, децата продължават да страдат и да не желаят да посещават детското заведение. Обърнете внимание, ако детето ви системно не се храни през деня в градината, ако е постоянно потиснато, тъжно, ако се появят и други признаци на стрес, като събуждане и плач през нощта, напикаване, агресивни изблици и прояви. В такъв случай е хубаво да се консултирате със специалист психолог, за да се разбере своевременно причината за това поведение.

Детската градина е един необходим етап в развитието на детето. Детето ви навлиза в обществото на своите връстници и започва да усвоява постепенно навиците на социалния живот. Така то ще бъде по-подготвено за постъпване в училището.

Много родители се питат дали детето им да посещава детска градина с навършването на три годишна възраст. Това е нормално, защото се питаме дали ще се приспособи към тази голяма за него промяна, как и кога ще се адаптира, дали често ще боледува и пр.

Ето някои позитивни страни на това да не възпрепятстваме детето ни да посещава детска градина:

• У детето се изграждат умения да се обслужва самостоятелно. По-бързо ще усвои умения, отколкото вкъщи с вас. От съревнованието с връстниците си, то ще се научи по-бързо да се обслужва само, да се храни и облича, да се изкачва и слиза по стълби, да ходи до тоалетна и много други неща.
• Усъвършенстват се и се развиват езиковите умения, чрез ученето на песнички, стихотворения, слушане на приказки и др.
• Физическо развитие – на фината и общата моторика.
• Развитие на естетически възприятия, чрез занимания по музика, рисуване, апликации и др.
• Усвояване на основни понятия на ежедневието и външният свят като сезоните, смяната на деня и нощта, дневен режим, дните от седмицата и много, много други.
• Отделянето от родителите. Да! След три годишна възраст детето се интересува повече от заобикалящия го свят и от своите връстници. В детската градина ще завърже първите си приятелства, ще играе съвместни игри с другарчетата, ще се научи да общува с други деца.
• Играта заема своето особено и подобаващо място при обучението на малките и големите деца. Чрез нея те се приобщават към дейността на възрастните, заимстват техните мотиви, спазват правила на поведение, бихме казали, че формират и основни нравствени качества. Игровата дейност е свързана с психическите процеси – налице са качествени изменения в детската личност според възрастовите особености. Един от най-значимите аспекти на играта, когато тя е предложена или контролирана от възрастните е възпитателната й роля при развитието на подрастващите.
• Ако детето е злоядо, много често се случва да прояде в детската градина. Това е така, защото то е на друга територия, с различни граници и правила от тези у дома и се старае да прави това, което другите на неговата възраст правят.

• Разкриване на положителните страни на психологическото развитие на всяко дете. Това има неоценима роля за правилното му развитие като личност. Схващането за същността на интелектуалната недостатъчност и сложното взаимодействие между първичните недостатъци и вторичните отклонения в развитието не означава, че у тези деца няма никакви възможности за изграждането на положителни качества. В съответствие с причините, етиологията, степента на умствената изостаналост следва да се преценят конкретните възможности на всяко дете. Според С. Л. Виготски вниманието трябва да се насочи към онези способности, които са в известна степен запазени и могат да са основа за разгръщането на потенциалните качества.

• Разширяване зоната на потенциалните възможности. Тази предпоставка и нейната реализация допринасят за овладяването на все по-сложни знания и умения от умствено изостаналите ученици. В процеса на обучението следва да се обръща внимание преди всичко на развиващите се и все още несформирани процеси и качества. Това означава на учениците да им се оказва системна помощ, за да се разширява зоната на техните потенциални възможности. В този смисъл пред учителя се поставя задачата да познава равнището на знанията и уменията на учениците, за да ориентира обучението към зоната на най-близко развитие.

• Съобразяване с хетерогенния и хетерохронния характер на формирането на психическите процеси. Хетерогенността се изразява в неравномерното нарушение на познавателните процеси и качества на личността. С други думи не всички психически процеси и качества са нарушени в еднаква степен. Хетерохронността се изразява в неедновременното формиране на психическите процеси и качества през различните възрастови периоди. Следователно през определени етапи от онтогенезиса някой процеси и качества се развиват по-интензивно, а други по-бавно. Тези особености имат пряко значение за организацията и ръководството на корекционно-развиващото обучение и цялостната социализация на тези подрастващи.

• Отчитане на типологическите особености в психологическото развитие. В зависимост от взаимодействието между основните нервни процеси възбуждане и задържане тези деца могат да се разделят на три групи: бавни, мудни, вяли, за които е характерно, че задържането преобладава над възбуждането; бързи, при които преобладават възбудните процеси; силно затормозени и изтощени, поради повишена склонност към предпазно-охранително задържане.

• Съобразяване с индивидуалните особености в психическото развитие на всяко дете. Индивидуалните особености са строго специфични за отделния ученик. Тяхното значение в значителна степен се определя от хетерогенния и хетерохронния характер на психическите процеси и качества. Ето защо една от най-важните задачи на учителя е непрекъснато да изучава тези особености. Непрекъснато, защото личността се развива, а успоредно с това се изменя и нейната индивидуално-психологическа характеристика.

За децата с умствена недостатъчност е характерно дифузно недоразвитие на повърхностните слоеве на кората на главния мозък, което обуславя отклонението в развитието на познавателната сетивност, в частност на сензорно-перцептивната организация.

Възприятието се реализира в единство с другите психически процеси: представи, мислене, памет, реч, и т. н.

В обобщен вид особеностите на усещането и възприятието могат да се систематизират по следния начин:

• Темпът на зрителните възприятия при умствено изостаналите деца е забавен. Забавянето на темпа се съчетава със стесняването на обема на възприемания материал. Това, което нормалните деца възприемат веднага, умствено изостаналите го възприемат последователно. Стеснеността на възприятията пречи на умствено изостаналото дете да се ориентира в нова местност, в непривична за него ситуация. Там, където нормалното дете, обхващайки с поглед всичко, което става, веднага отделя главното и се ориентира в ситуацията, умствено изостаналото дълго не може да схване смисъла и остава дезориентирано.

• Недиференцирани усещания и възприятия. Децата с умствена изостаналост не различават сходни предмети, цветови оттенъци, лицата на хората, изобразени на картинка, не могат да разберат сюжетни картини и пейзажи. Експерименталните резултати, проведени от руски и западни автори показват, че умствено изостаналите различават лошо сходни предмети при тяхното разпознаване. Например те възприемат като еднакви „катеричката и котката”, „часовника и компаса” и др. Те не разпознават онези малки различия, чрез които могат да се идентифицират предметите. Много често при тази категория деца е нарушена нормалната чувствителност или усетливост спрямо различните дразнители: сензорните, тактилните, болковите и др. При децата с умствена недостатъчност са необходими по-силни въздействия, за да има усещане, или обратно – слабите въздействия причиняват силни усещания. Например децата с умствена изостаналост имат снижен праг на болка. Това означава, че съвсем слаби въздействия върху такива деца могат да предизвикат усещане за голяма болка.

Друга много важна характеристика на усещанията и възприятията е снижената цветова чувствителност (сетивност). Децата с умствена изостаналост правилно разпознават и узнават основните цветове, за разлика от нюансите, които много ги затрудняват.

• Инактивност на възприятието. Когато гледа някаква картина или предмет, умствено изостаналото дете не проявява стремеж да възприеме и осмисли всички техни детайли, да разбере всички свойства и характеристики на изобразеното. Такова дете се задоволява само с най-общо опознаване на предмета.

• Нарушена константност на възприятието. Едно от най-важните свойства на възприятието е неговата константност (запазване на възприятието за големина, цвят, форма при различна отдалеченост на възприеманите обекти от очите). При умствено изостаналите деца са били отбелязани сериозни отклонения по отношение на константността на възприятието. Това означава, че ако определен обект се премести на определено разстояние от очите на детето, то възприятието за големина се намалява обратно порпорционално на разстоянието. Това затруднява разпознаването на предмети или тяхното изображение при промяна на тяхното положение в пространството.

• Недостатъчна осмисленост (обобщеност). Децата с умствена изостаналост не могат да отделят главното, същественото от второстепенното при възприемането на обектите. Това се проявява най-често при възприемането на сюжетни картини, когато трябва да установят отношенията и връзките между изобразените обекти и лица. Децата с интелектуална недостатъчност се затрудняват особено много при възприемането на детайли, отразяващи душевното състояние на изобразените персонажи.

• Нарушена пространствена ориентировка. Децата с умствена недостатъчност се затрудняват при възприемането на предмети в различни пространствени разположения. При всяко едно преместване на възприемания обект в позиция „долу” от позиция „горе” или в позиция „ляво” от позиция „дясно” може да се влоши процесът на разпознаване на съответния предмет и да се наруши неговата идентичност.

• Нарушени исторически възприятия. Децата с умствена изостаналост се затрудняват при възприемането на последователността на събитията във времето. Понятия от рода „преди” и „след” затрудняват процеса на възприемането.

Развитието на детето с умствена изостаналост зависи от възможностите му за усвояване на предметните действия, формирането на ориентировъчни дейности и развитието на социалните умения. Този процес се движи от установяването на външните свойства на предметите и явленията към възприемането на вътрешните им свойства и закономерности.

Резултатите, направени от редица изследвания, могат да се обединят по следния начин:

• Констатирани са сериозни трудности при възприемането на по-сложни фигури от децата с умствена изостаналост.

• Тези деца възприемат по-добре силно изявените качества и свойства на предметите.

• Възприятието на цялостния образ на предметите и явленията е затруднено.

• Пространствените възприятия във времето са със много лошо качество.

При умствено изостаналите деца предметната дейност в раната детска възраст не се формира. Те не проявяват интерес към предметите, дори играчките не предизвикват у тях реакция на оживление и на потребност от тяхното изучаване. У тях не се констатира и желание за вземане на играчката и за включването и в игрови ситуации. Въпроси от типа : „Какво е това? ” и „Какво може да се направи с него? ” не се срещат във вербалните им изяви. Някъде към третата година в поведенческата им стратегия може да се появят определени действия, но това все още са манипулативни и неадекватни действия, т. е. те са в противоречие с функционалната значимост на предметите. Всичко това ни довежда до мисълта, че трябва да се формират предпоставки за развитието на дейността, което от своя страна ще улесни познавателното развитие на умствено изостаналите деца. В качеството на предпоставки трябва да се използват появата на определени потребности, мотиви, интереси и т. н. Например потребността от храна пробужда у детето желание за самостоятелно боравене с вилица и лъжица. Всичко това предполага развитие на моториката и когнитивната дейност. Недостатъчното развитие на предметните възприятия, предметните действия и предметната дейност затрудняват формирането на социалните, полезните умения.

Качеството на усвоените умения и навици до голяма степен зависи от психомоторното развитие на децата. Като съществени черти на психомоториката при умствено изостаналите могат да се посочат недостатъчната инициативност и самостоятелност в действията. Те трудно се включват в нови действия, предпочитат подражателните и такива, които са вече добре усвоени. Освен това, дейността е важна функция на когнитивното и личностно развитие, което определя недостатъчната мотивация на извършването на едни или други действия.

За тях предучилищната възраст е началният етап от развитието на перцептивното действие. Възникват интереси към играчките и желание да се запознаят с техните свойства. Някои от умствено изостаналите деца могат да се ориентират по отношение на формата, цвета и величината на предметите, като използват образци. Това, разбира се, не може да стане, без системни и упорити тренировки на новите действия, операции и способи. В резултат на многократните повторения определени действия се превръщат в умения, в трайни навици и привички.

Умствено изостаналите деца усвояват всичко ново изключително бавно, едва след много повторения, бързо забравят възприетото и най-главното – не умеят навреме да се възползват от придобитите знания и умения на практика.

Причините за забавеното и лошо усвояване на новите знания се крият преди всичко в свойствата на нервните процеси у умствено изостаналите деца. Слабата съединяваща функция на кората на главния мозък обуславя малкия обем и забавения темп на формиране на нови условни връзки, а също и тяхната нетрайност. Освен това отслабването на активното вътрешно задържане, обуславящо недостатъчната концентрираност на огнищата на възбуждане, води до това, че възпроизвеждането на учебния материал от много умствено изостанали деца се отличава с крайна неточност.

Без многократни повторения на учебния материал умствено изостаналите деца много бързо го забравят, тъй като придобитите условни връзки у тях угасват по-бързо, отколкото у нормалните деца.

Освен забавено запомняне, бързо забравяне, неточност на възпроизвежданото, епизодично забравяне трябва да се отбележи и несъвършенството на тяхната памет, обусловено от лошата преработка на възприемания материал.

Недостатъците на мисленето, които пречат на умствено изостаналите деца да отделят същественото от материала, подлежащ на запомняне, да свържат отделните негови елементи и да отхвърлят случайните, страничните асоциации, рязко понижават качеството на тяхната памет. Лошото разбиране на възприемания материал довежда до това, че учениците от помощното училище запомнят по-добре външните признаци на предметите и явленията в техните чисто случайни съчетания. Те запомнят трудно вътрешните логически връзки и отношения, защото просто не ги разчленяват. Също така лошо те разбират и запомнят отвлечените словесни обяснения.

Запомнянето на впечатленията от външния свят понякога придобива ярко изразена патологична форма и носи наименованието ейдетична памет. Деца с такава памет, когато отговарят в клас, като че ли продължават да виждат пред очите си страницата на учебника, но не са в състояние да предадат съдържанието и със свои думи.

Характерна особеност на всички умствено изостанали деца е неумението им да изучават и да си припомнят целенасочено. Когато умствено изостаналите деца четат на глас разказ, те се стремят да запомнят наизуст отделни фрази, но не вникват в неговото съдържание.