Придобити езикови нарушения при възрастни

Придобитите езикови нарушения при възрастни са следствие на различни увреждания на мозъка, инсулт и др., при което са налице проблеми в генерирането и разбирането на речта.

Форми на Афазията

Моторна афазия на Брока – типични признаци:

• Бедна спонтанна фразова реч-телеграфен стил.
• Опростена структура на думите.
• Бавно говорно темпо, артикулационни затруднения.
• Нарушено спонтанно писане, повтарящо дефицитите в устната реч.
• Запазени четене, повторна и автоматична реч, писане под диктовка и при преписване.
• Запазено разбиране на устната и писмената реч.
• Нарушенията се осъзнават, присъства стремеж към корекция.

 

Сензорна афазия на Вернике – типични признаци:

• Неразбираема спонтанна реч.
• Изобилие на фонемни парафразии.
• Ускорено говорно темпо, липса на артикулационни затруднения.
• Нарушения на четенето, автоматичната и повторната реч.
• Нарушено писане, спонтанно и под диктовка.
• Нарушено разбиране на чута и прочетена реч.
• Отсъства осъзнаване на нарушенията и стремеж към корекция.

Глобална афазия – типични признаци:

• Силно редуцирана устна реч.
• Наличие на емболофазия.
• Изразени нарушения на номинацията.
• Нарушено спонтанно писане.
• Изразена апраксия, особено в оралната област.
• Нарушено разбиране на устна и писмена реч.

 

Транскортикална моторна афазия – типични признаци:

• Бедна, лаконична устна реч.
• Нарушено спонтанно писане, лаконично.
• Запазени форма и съдържание на говоримия език, с нарушена прагматика.
• Запазени четене, автоматична и повторна реч, писане под диктовка и при препис.
• Запазено разбиране на устна и писмена реч, несвързана с висши мисловни операции.
• Отсъствие на желание за комуникация.

Транкортикална сензорна афазия – типични признаци:

• Бедни, често неразбираеми фрази и шаблонни изрази.
• Граматически неправилна фраза.
• Плавна устна реч, липса на артикулационни нарушения.
• Нарушено спонтанно писане, отразяващи грешките в устния език.
• Запазени повторна реч и четене, но без разбиране.
• Нарушено разбиране на устна и писмена реч.
• Неосъзнаване на нарушенията.

Проводникова афазия – типични признаци:

• Нарушена повторна реч.
• Тенденция към повтаряне на фразата по смисъл, със собствени думи.
• Нарушена номинация, придружена от литерални парафазии.
• Сравнително запазена спонтанна реч.
• Нарушени четене, писане под диктовка, запазена способност за преписване.
• Съхранено разбиране на устна и писмена реч.

Аномия, амнестична афазия – типични признаци:

• Нарушена номинация, поради проблем с припомнянето на названието- амнезия.
• Отсъствие на съществителни, тенденция към описателно назоваване, преобладаване на глаголи.
• Нарушено спонтанно писане, повтарящо грешките в устната реч.
• Запазени повторна и автоматична реч, умение за четене, писане под диктовка и при препис.
• Съхранено разбиране на устна и писмена реч.

 

Детска афазия – тя може да бъде придобита в по-ранна или по-късна детска възраст. По-тежките случаи включват следните симптоми:

• Начален мутизъм.
• Намалена речева инициатива.
• Недостатъчна спонтанна реч.
• Телеграфен стил.
• Неплавна реч.
• Нарушена номинация.
• Проблеми с четенето и писането.
• Недостатъчност в разбирането на чута реч.
• Дизартрични нарушения.

Нарушенията на писмения език са следствие от пре-, пери- и постнатални поражения на централната нервна система. Сред причините могат да се отбележат – наследствеността, генетичната предразположеност; лекарствените, алкохолните, наркотичните интоксикации на бременната и други.

Дислексия – нарушеното четене се проявява с:

• Непостоянни, незакономерни пропуски, замени, добавяния, размествания на букви, думи, части от думи, части от изречението.

• Разкъсване на думи и фрази, сливане на части от думи.

• Запъване, повторения на букви, срички, думи.

• Побуквено четене или сричка по сричка.

• Огледално четене – отдясно наляво.

• Нарушаване границите на изречението.

• Нарушена интонация, неадекватни паузи.

• Напрегнат глас и колебания на гласа.

• Напрегнати движения при четене.

• Загубване на мястото на текста.

• Бавна скорост на четенето със затруднена концентрация и бързо настъпваща умора.

• Прескачане на редове и пасажи.

• Неразбираемост на текста, поради лоша четивна техника.

Дисграфия – нарушеното писане се проявява с:

• Замени на букви на базата на акустично и визуална сходство.

• Огледално изписване на букви и думи.

• Пропуски, добавяния, размествания на букви, думи, части от думи, части от изречението.

• Разкъсване на думи и фрази, сливане на части от думи.

• Замени на думи с акустично или семантично сходство.

• Повторения на букви, срички, думи.

• Безредно изписване на букви.

• Незавършено, частично изписване на думи.

• Нарушаване границите на изречението.

• Многобройни правописни грешки.

• Пропускане на редове, писане извън редовете.

• Сливане на съюзи, предлози.

• Липса на пунктуация или грешна такава.

• Многобройни граматични грешки.

• Бавен темп на писане със затруднена концентрация.

• Напрегнати движения при писане.

• Неправилно държане на химикалката.

• Неразбираемост, свързана с написания текст.

Дискалкулия – Математическите нарушения се проявяват с:

• Трудности в разпознаването на числа.
• Огледално изписване на цифри.
• Затруднено ориентиране с монети и часовник.
• Затруднено опериране с времеви и пространствени понятия, с карти.
• Неразбиране на математическите знаци.
• Неуверено, бавно и грозно изписване на числата.
• Затруднения при сравнение по големина, форма, количество, качество.
• Бързо забравяне на математическа информация-условия, алгоритми.
• Неспособност за преминаване през последователност от стъпки при многостепенни задачи.

ВТОРИЧНА ДИСЛЕКСИЯ

Вторичната дислексия се изразява в нарушения на четенето и писането следствие на нарушенията на рецепторите, особено тези на слуха и зрението; умствена изостаналост; нарушена моторика; негативна позиция спрямо училището и учителите; чести хоспитализации; неблагоприятни условия на заобикалящата среда; интелектуална недостатъчност, Аутизъм и други.

Специфични езикови нарушения

Специфичните езикови нарушения, се простират върху отделните му компоненти – генериране и разбиране на вербална информация. Проявяват се като първична когнитивно-лингвистична недостатъчност, за която няма друга причина, освен пораженията върху структурите, свързани с езиковото функциониране – те са най-слабо изяснени етиологично- обикновено се отдават на забавено съзряване на мозъчни клетки в отделни области в кората на главния мозък. Преобладават в лявата хемисфера. Отличават се с понижено функциониране и намалена работоспособност, което се отразява негативно върху развитието на езика и говора в сензитивния им период.

Форми на специфичните езикови нарушения

Фонологични нарушения

Най-общо се изразяват в затруднения в заучаването и организирането на звуковете, необходими за говор, четене и спелуване. На дълбочинно равнище се проявява чрез неовладяност на фонологичните правила: за дистрибуция на фонемите, за последователното им редуване, за промяна на звуковите признаци. На повърхностно равнище се проявява чрез неумението за произнасяне на говорните звукове, за съхранението им, за оперирането с тях при подреждането им в говорни вериги.

Обобщено представляват:

• Проблеми с разбираемостта и яснотата на устната реч в предучилищна възраст, без следващи трудности при четене и писане.

• Проблеми с разбираемостта и яснотата на устната реч в предучилищна възраст- с трудности в усвояването на четенето и писането или само на едно от двете.

При децата с фонологично нарушение разбирането е съхранено, макар че не липсват дефицити във фонемния гнозис. Ако срещат някакви затруднения в декодирането на чутите съобщения, те са свързани с близките по звучене сигнали – кос-кош, лак-рак и пр. Не се наблюдават прагматични нарушения – това са общителни деца, като малки говорят дори много, но трудно намират необходимите фонеми и думи или продуцират силно неразбираеми думи, създавайки впечатлението за някакъв собствен език, който понякога е ясен само за най-близките.

По-задълбоченият анализ на продукцията на децата с фонологични нарушения показва следното:

• Продуцират се грешно много голям брой съгласни звукове от ранния, средния и късния онтогенезис и речта като цяло е силно неразбираема.

• Замените на звукове са много често срещани и имат определени особености: те са пълни-един звук се заменя с ясен звук от същата фонологична система, и непостоянни- трудният звук може да се заменя с различни звукове без никаква закономерност.

• Който и да е звук може да се греши системно в определена позиция, например да се изпуска в края на думата, но да се учленява правилно в другите позиции.

• Освен замени са налице и пропускане, изопачаване, разместване на звукове; освен на звукове се допускат и разместване на срички, а сложните срички се редуцират до прости- сътъ, вм. стъ.

• Не са изключени признаци на лека граматична недостатъчност- проблеми главно в употребата на префикси и на служебни думи; задължително присъстват признаци на нарушения във фонемния гнозис; нарушена е способността за произвеждане на рими-римуване.

Граматично нарушение

Това нарушение представлява нарушено овладяване на граматичните правила на езика, които са многобройни, но се свеждат до две категории: синтактични и морфологични правила. Синтактичните включват начините, по които различните части на речта се комбинират, за да образуват изречения, предаващи безкраен брой вербални съобщения. Морфологичните правила регламентират съчетаването на елементите с минимално значение – морфемите в структури думи с определено значение. Чрез морфемите се изразяват рода и числото на съществителните и прилагателните имена, лицето, числото, времената на глаголите и пр. Граматичното нарушение варира в широки граници, зависещи от степента на изразеността му и от възрастта. При някои деца, особено по-малките, около 3 годишните, се проявява много тежко. Продукцията им е много бедна, напомня детската реч в периода на проговарянето, в която се открояват минимален брой думи с неясен контур. Речникът и на по-големите деца е по-беден, отколкото на връстниците им без нарушения. Фразата нараства и се разширява бавно, късно се появяват предлозите, местоименията, числителните имена, морфемите с граматично значение. Когнитивната способност е различна, в зависимост от различните деца. Интелектът по принцип е в норма, обикновено в долните граници, особено невербалният. След постъпване в училище по-голямата част от децата срещат трудности не само в четенето и писането, но и в математическите операции и се причисляват към нарушенията на ученето. Нарушението се отличава с груба граматика, от една страна недоразвита, от друга съдържаща нестандартни форми, които не са присъщи на естественото езиково развитие.

Продукцията на децата с граматично нарушение се характеризира с разнообразни прояви на синтактична и морфологична недостатъчност, главните от които са:

• Силно редуциран речник.

• Ограничена употреба или пропускане на второстепенни части на изречението и на служебни думи.

• Пропускане и на главни части на изречението-подлог и сказуемо.

• Изменения в словореда чрез разместване на думи- сказуемо след подлог, определение след подлога.

• Грешки в рода и числото, в членуването на съществителните и прилагателните.

• Неправилно словоизменение.

• Грешки във времената на глаголите.

• Липса на съгласуваност между думите в изречението.

• Отпадане на части от думите, употреба на думи-корени.

• Използване на думи, лишени от флексия.

• Неправилно използване на смислоразличителни префикси.

Аграматизмът е доминиращият компонент в картината на това нарушение, но не е единственият. В нея присъстват и : съчетание на артикулационни и фонологични грешки, леки смущения във фонемния гнозис, проблеми с разбирането на някои абстрактни понятия и сложни граматически форми, дифузна употреба на думи, ограничен брой семантични отношения в изказването. Наблюдават се, макар и леки, прагматични нарушения, следствие от недостатъчното владеене на езика. Но семантично-прагматичните дефицити не владеят клиничната картина. Разбирането на речта превъзхожда експресивните възможности на децата, а употребата на жестове и мимики и обичайна компенсаторна проява при тях.

Семантично – прагматични нарушения

Водещо е разстроена семантиката, от което страда разбирането, употребата на езика, както и формата му. Засегнати са семантиката и прагматиката.

Семантиката отразява съдържанието на езика, идеите, вложени в понятията или тяхното значение, смисъл. Тя се комбинира с формата на езика, за да се изразяват представите за обектите в света и отношенията между тях. Освен съдържанието и формата, необходима е и прагматиката на езика – умението той да се използва адекватно в различен комуникативен контекст. В естественото езиково развитие децата не започват да използват думи, чиито значение не са в състояние да разберат, но от един момент нататък, достигайки определено ниво на говорни умения, са в състояние да повтарят всякакви думи, включително неясни по смисъл.

При семантично-прагматичните нарушения водещ симптом е способността за качествена имитация на чужди думи и изказвания, съчетаваща се с некачествена собствена реч. Децата от тази сравнително малобройна популация проговарят късно и родителите им нерядко започват да се съмняват, че са глухи, защото не проявяват реакция към реч, дори към собствените си имена. Но те реагират на други звуци, което показва, че слухът им е съхранен. В основата на нарушението е не толкова проблем във възприемането на речевите сигнали, колкото в извличането и преработката на лингвистичната информация, която те носят. Предполага се, че децата използват неадекватна стратегия за използването на езика- стремят се да запомнят думите, изразите, интонационния контур на изказването, контекста, в който възникват, а не правилата на езика и значението на думите.

Тъй като нямат говорни проблеми те се научават да говорят по подражание сравнително правилно, но използват езика ситуативно и извън заучения контекст езиковите им умения са много колебливи. Децата са комуникативни, говорят повече, отколкото разбират, и могат да изглеждат по-зрели, отколкото са. Голяма част от изразите им са заучени и основно се отнасят до тях самите. Това води до забавяне на социалното им развитие. Проблемите им се разкриват обикновено при по-продължителен разговор на теми, несвързани с техните интереси или със събития, отнасящи се до тях. Неразбирането на речта на другите провокира ехолалия, неадекватни отговори и промяна на темата.

Отличителни белези на децата от тази популация са:

• Ехолалия.

• Неподходящи или неверни отговори на въпроси извън познат контекст.

• Употреба на шаблонни фрази, стереотипни изрази и такива, извлечени от съобщенията на събеседника.

• Употреба на кухи фрази, без определен смисъл.

• Замени на думи, сходни по значение.

• Добра вербална реакция на думи с конкретно значение и кратки изрази, лоша вербална реакция на абстрактни думи и сложни изрази.

• Спонтанната продукция е по-некачествена, отколкото имитационната: грешки в употребата на лични местоимения; синтактични грешки-разместване на подлог и пряко допълнения, на глагол и обстоятелствено пояснение; морфологични грешки, свързани със смислоразличителните съставки на думата.

Вторични езикови нарушения са резултат от други причини, водещи до езикова недостатъчност- интелектуална недостатъчност, сензорна недостатъчност, детски психични разстройства, неблагоприятни влияния на средата от типа на социална депривация и други.

Биомеханичните говорни нарушения представляват синдром на цялостно говорно нарушение, при което са засегнати дишането, фонацията, артикулацията и прозодиката, поради малформации на говорните органи – Вродени цепки на устните и или на небцето. Те водят задължително не само до артикулационна, но и до гласова патология. Дишането е накъсано, неритмично; хиперназален, гъгнив глас; цялостна разстроена артикулация; монотонност и накъсаност на речта. Това я прави силно неразбираема.

В зависимост от това в кой участък се простират вродените цепки те са разнообразни. По разположение биват едностранни и двустранни ; по размер биват пълни и непълни ; по обхват биват изолирани – само на небцето или само на устните, и комбинирани – на устните и на небцето. Тези на устните са известни под названието заешка уста, а тези на небцето – вълча паст.

Съществува и по-особен вид цепка – СУБМУКОЗНА, СКРИТА. Скрита е под мукозната мембрана в задната част на небцето и се получава при несрастване на костите на твърдото и мускулите на мекото небце. Вместо пълноценна тъкан по тази линия се образува полупрозрачна , слизеста, мека тъкан, която може да бъде разкъсана от невнимателни действия при хранене в ранния постнатален период. В такъв случай цепката се разкрива. След време това става невъзможно, защото тъканта укрепва, но се развива хипертрофия на мускулите в тази област, което също обуславя поява на говорна патология.

Апраксията е цялостна говорна патология със симптоми на артикулационна, прозодична и езикова патология, вследствие на вродени или ранно придобити мозъчни увреждания. Оралната мускулатура по принцип е пълноценна, отсъстват парализи, хеперкинезии, атаксия, но не е адекватна при изпълнението на сложни комплекси от говорни движения. Говорната апраксия е нарушение при което елементарните мускулни функции са запазени, но са разстроени двигателните програми, по които се осъществяват говорните движения, засегнат е праксисът.

В популацията на деца с апраксия присъстват :

• Деца с нормален психически и физически статус.

• Със задръжки в психическото развитие.

• С интелектуална недостатъчност.

• Слухова недостатъчност, интелектуална недост, малформаци на говорните органи

Симптомите се обособяват в следните групи:

Неврологични особености – при по-голямата част се наблюдава по-късно прохождане, проговаряне, трудности в походката и координацията. Детето изглежда тромаво, често се спъва, затруднява се при скачане, катерене, трудно пази равновесие при каране на колело и стоене на един крак. Не му се отдават маршируването, танците ,съчетаването на музиката с движенията, отмерването на ритми. Проблемите са главно в планирането и съгласуването на фините движения. Много изразена е несръчността при изпълнението на манипулативни действия – детето дъвче бавно, трудно държи приборите за хранене, затруднява се при връзване на обувките и закопчаване. Не се справя с конструктивните игри, рисуването, рязането с ножица, лепенето на фигури.Често изпуска и чупи предмети. В училищна възраст се затруднява с манипулирането на училищни пособия, в чертаенето на линии, в спазването на формата и големината на буквите и цифрите. Натискът на ръката при писане , рисуване и чертаене е завишен. Лекият когнитивен дефицит проличава с постъпването на училище. При не взимане на адекватни мерки, може да премине в категорията на специфичните нарушения на ученето.

Нарушения се отчитат и при извършването на несвързани с речта волеви движения – усмивка, изплезване на език и пр.

Говорна патология – централно място в нея заемат артикулационните нарушения:

• Удължаване, повторения, добавяне, изопачаване, пропускане, заместване на фонеми. Като цяло повечето артикулационни грешки се допускат в началото на думата.

• Обемът на употребяваните звукове е ограничен – използват се главно артикулационно прости звукове. Трудно е преминаването от един към друг говорен звук.

• Артикулационните грешки имат упорит, но непостоянен характер – един и същи звук може да бъде правилно или неправилно произнесен в зависимост от позицията му в думата и от съседните звукове.

Отбелязват се и други симптоми на нарушението:

• Повторението на изолирани звукове обикновено е адекватно, но в спонтанна продукция се нарушава, особено при срички със струпани съгласни.

• Често думите и сричките се разместват и разбираемостта намалява.

• Появяват се паузи както в имитационната, така и в спонтанната реч. Понякога се остава с впечатлението за мъчително напрежение.

• Говорният темп е неравномерен – децата говорят с по-бавен темп, но понякога се ускорява.

• В дълги думи се допускат повече грешки, отколкото в по-кратките, но разбирането на кратките, главно едносрични думи, е по-лошо от това на дългите, многосрични думи.

Забелязват се и признаци на езикови дефицити. Ограничен речников запас, който ясно се демонстрира при опитите за разказ и преразказ. Началото на езиковото развитие е по-късно.

Дизартрията на развитието е цялостно говорно нарушение на: дишане, фонация, артикулация и прозодика, резултат от мозъчни поражения, разстройващи елементарните функции на говорната мускулатура. Честата говорна патология често е причина за поява и на езикова недостатъчност. Голяма трудност представлява координацията между дишане, фонация, артикулация, осигуряваща плавен поток от последователно, правилно подредени акустични сигнали.

Дизартрията се среща при:

• Деца с нормално психически и физически развитие.

• Деца със задръжки в психическото развитие.

• Деца с церебрална парализа.

• Деца с интелектуална недостатъчности с хидроцефалия.

• Деца с церебрална парализа и с мултиплени усложнения – зрителна, слухова, интелектуална недостатъчност, малформации на говорните органи.

Особености в генерирането на реч:

• По –голяма от обичайната разлика между пасивен и активен речник в количествено и качествено отношение. Някои деца използват жесто мимична реч, други със звуци уточняват смисъла на съобщението.

• Недостиг на думи с обобщаваща значение и на абстрактни думи. Трудности в подбора на думи, използване на неподходящи думи.

• Замени на думи по сходство- с различно звучение, но близко звучащи; замени на названия на сходни по предназначение предмети или предмети с външно сходство.

• Употреба най-вече на съществителни и глаголи за сметка на другите части на речта.

• Употреба на щампи, бедност на фразовата реч. Докато да деца в НУВ е нормално да правят изречения с по 5, 6 думи, то децата с дизартрия –съдържат 3,4 думи.

• Неумение за употреба на синоними и антоними, за перифразиране, за граматично съгласуване на думи и други.

Дефицити в разбирането на речта:

• Много думи се разбират буквално или със стеснено значение

• Затруднено разбиране на глаголите, означаващи придвижване

• Трудности в разбирането на думи, означаващи свойства и качества на предметите, вследствие на дефицита в зрителните и тактилните възприятия.

• Затруднено разбиране на думи с абстрактно значение, на метафори, времеви и пространствени взаимоотношения и други.

Скрита дизартрия

Възниква извън клиничната картина на ДЦП и често понякога се бърка със Специфично артикулационно нарушение, поради по-леката форма на говорна симптоматика на дизартрията и липсата на езикова недостатъчност. Нарушението е пряко следствие от ограничен обем на най-фините диференцирани движения на артикулационните органи, най-вече тези на върха на езика, а по-далечен план – от леки поражения на централната нервна система, които е възможно дори да са останали незабелязани в по-ранен етап на развитието.

Най-ярко скритата дизартрия се манифистира чрез състоянието на езика. Той е неспокоен, напрегнат, осъществява безразборни движения без фиксиране в необходимата позиция. Често се закривява на една страна или се изтегля назад в устната кухина. Характерен признак е бързата му уморяемост. При умора може да се забележи лек тремор или леко посиняване на езика.

Основен белег на скритата дизартрия е полиморфизмът на артикулационните грешки. Те се простират над голям брой съгласни и са значително по-груби от Специфичните артикулационни нарушения. Преобладават пропуските и изопачаванията на звукове, а замените се отличават с това, че заместителят е много ранен, лесен за продуциране съгласен звук. Най-често съгласните се заместват от „Т”, което се определя погрешно като тетизъм. Говорните движения са забавени и артикулационните пози се задържат трудно. По-дискретни и незадължителни са други признаци на говорна патология- леко забавено говорно темпо, лека хиперназалност. Най-ярко нарушението се проявява в хода на логопедичната работа с това, че въпреки многобройните повторения и продължителни упражнения, новите звукове се закрепват бавно и трудно, а при преминаването към работа върху следващ звук неадекватната артикулация на вече автоматизиран звук отново се появява.

Дисфагия

Дисфагията е съществен симптом в клиничната картина на дизартрията. Терминът означава нарушено хранене, за което причина смущенията в гълтането, преглъщането на храна и течности вследствие мускулни дисфункции с разнороден произход.

Смущението в преглъщането, наричани дисфагия и стигащи до афагия, може да възникнат във всяка от неговите физиологични фази – от невъзможността да се активира рефлексът за преглъщане до трудности на провеждането на храната до стомаха.

Нарушенията при хранене са много характерни за дизартрията, но се срещат и при много други болестни състояния – при цепки на устните и небцето, недоносеност на плода, сърдечни заболявания, заболявания на дихателната система, изменения в щитовидната жлеза, синдром на Даун, при деца със закъсняващо развитие, при сензорни дефицити и др. Острата дисфагия може да се дължи на вирусни инфекции, ларингите, фарингити, тонзилит, афти, язви на устата. При възрастните се среща често при липса на зъби, слединсултно състояние, намалено произвеждане на слюнка, Паркинсонова болест, Алцхаймер, деменция и др. Други причини могат да са – тумор на главата или на врата, гъбички, херпес, отравяне, изгаряне, депресия, лекарства със странични ефекти и др.

Симптомите на дисфагията , обобщено , са:

• Загуба на апетита и теглото, задържане, стискане на храна в гърлото, дискомфорт при преглъщането на течности или слюнка, болки при преглъщане, пареща болка в гръдната област.

Ранните симптоми на дисфагията , които са индикатор за поява на нарушението и сигнал за превантивни мерки са:

• Често преглъщане, често кашляне и пръскане на слюнка, необичайно пресипнал глас, нужда от пречистване на гърлото, обилно отделяне на слюнка като в някои случаи изтича дори и през носа, често задържане на храна в устата, чувство на умора, загуба на тегло.

• У кърмачето дисфагията се познава по болезнените гримаси още при първите опити за гълтане.

ЗАЕКВАНЕ

Заекването е едно от най-сложните и трудно лечими комуникативно нарушения. То е нарушение на речевата плавност, изразяващо се в:

• Повторения на звукове, срички, думи, удължаване на звукове.

• Спазми и блокажи на говорната мускулатура.

• Емболофазия.

• Диспнея – дишането е накъсано, ускорено и плитко.

• Бърз говорен темп, нарушения на гласа – скокообразни или постепенни промени във височината и силата на гласа

• Синкинези – излишни съпътстващи речта движения в областта на лицето, шията, ръцете, краката и туловището.

• Вегетативни промени при говор – изчервяване, изпотяване, пребледняване, сърцебиене.

• Невъзможност за автокорекция.

• Нарушена е координацията между артикулационните, фонационните и дихателните мускули.

Причините за заекването могат да бъдат следните:

• Наследственост. Наследява се не самото заекване, а типът нервна система, отличаваща се с лабилност и оттук- със склонност за отключване на заекване.

• Леворъчие.

• Многоплодна бременност, поредност на бременността, възраст на родителите, ендокринни заболявания на майката. Те водят до раждането на дете с астетичен тип нервна система или с ниска степен на зрялост на нервната система.

• Травми, интоксикации, инфекции, физически и химически вредности, различни заболявания с енцефалопатични симптоми и последствия в пре-, пери- и постнаталният период от живота на детето. Признаците на заекване могат да се появят по време на заболяването или след оздравяването.

• Неспазването на подходящ дневен режим, неосигуряването на достатъчно сън за сметка на бодърстването, нерационалното хранене на детето образуват съвкупност от фактори, които са предпоставка за оформяне на астетична, лабилна нервна система, силно предразположена към неврози и в частност към заекване.

• Психосоциални причини. Централен фактор е острата психотравма или неострите, но продължително действащи психотравмиращи ситуации в близкото обкръжение – уплаха от животни; от транспортни катастрофи; силни звукови дразнители; природни бедствия; неочаквана смърт или загуба на близки хора.

• Семейните конфликти и сблъсъци; постоянното напрежение, дори без явно външно изражение, в семейната и училищната среда, както и подигравките, пренебрежителното отношение, неразбирането от страна на околните, грубото авторитарно отношение, взискателно отношение. Те обикновено влияят по-бавно, но постепенно рушат нервната система, особено, ако тя е лабилна и податлива. Средата и отношението на околните рядко са фактори за заекване, но определено могат да са причина за поддържане и усилване на нарушението.

• Причина може да е подражаването на речта на близък или на родител.

• Специфична причина за поява на заекването е отношението на родителите към естествените прояви на речева неплавност на детето около 2-3 годишна възраст. В този период се появява лека дисхармония между езиковото и говорното развитие. Явяват се признаци на естествена неплавност, които се засилват толкова, колкото по-напористо е желанието на детето бързо да изразява мислите и чувствата си. Когато това нормално явление е обект на порицание, е много възможно да придобие патологична устойчивост и постепенно да премине в заекване. Това са първите колебания на плавността на речта.

• Авторитарното, прекалено либералното или неравномерното възпитание – мама дава, а татко-не, създават в еднаква степен рисков фон в хода на израстването на детето, който може да бъде предпоставка за заекване.

ЗАПЪВАНЕ

Запъването се изразява в нарушение на речевата плавност, като някои приемат, че е по-лека степен на заекването. Запъването обединява признаци на прозодична, фонационна, дихателна, артикулационна патология. В чистия му функционален вариант запъването е по-леко или по-тежко изразено говорно нарушение. В най-лекия вариант се проявява под формата на неадекватно паузиране, засилващо се при преумора, напрежение, външен натиск. Запъването може да бъде и придобито нарушение под действието на локални мозъчни поражения или на психо-социални етиологични фактори.

Симптоми на запъването:

• Паузация – ненужно спиране пред думи, липса на пауза, там, където е необходимо.

• Бързоречие.

• Неравномерен, постепенно ускоряващ се говорен темп.

• Повторения на думи, на първият им звук или сричка, на кратки фрази.

• Недовършване на думи и фрази.

• Удължаване на гласни.

• Неадекватна фонация – неизразителен, монотонен, слаб глас или форсиран глас, носов оттенък на гласа, промяна на височината на гласа.

• Многобройни артикулационни грешки.

• Нарушено дишане.

• Автокорекция – лицето е в състояние да подобри качеството на своята реч под контрол.

ТАХИЛАЛИЯ, БРАДИЛАЛИЯ

Тахилалията е нарушение, изразяващо се в патологично бърз говорен темп, което прави речта неразбираема за околните. Прекалено бързото говорене води до отпадане на звукове и срички, повторения на говорни сегменти. Допускат се подобни грешки и при писане и четене. Движенията са бързи при ходене, наблюдават се тикове и моторно безпокойство по време на сън.

Причините не са добре изяснени. Смята се, че е следствие на дисфункции на централната нервна система, за които допринасят възбуждащи процеси в кората на главния мозък и в подкорието.

Брадилалията е нарушение, изразяващо се в патологично бавен говорен темп с удължени паузи между думите и разтеглено продуциране на речевите звуци. Създава се впечатление за монотонност и неизразителност, защото гласът запазва една постоянна височина. Забавени са също и писането и четенето. Движенията са вяли, недостатъчно координирани. Движенията са вяли, лицето е лишено от експресия. Бавни са и психичните реакции, свързани с мислене, памет, възприятия, внимание.

Причините не са добре изяснени. Смята се, че е следствие на дисфункции на централната нервна система, за които допринасят подтискащи процеси в кората на главния мозък и в подкорието

Артикулационните нарушения се изразяват в неправилно заучаване на артикулационните пози – пропуски, замени и изопачаване на звукове. Може да бъде разстроена артикулацията на един звук или звукове от една фонетична група /мономорфна форма/, както и на два или повече звука от различни фонетични групи /полиморфна форма/.

Причините могат да бъдат:

• поражения върху мозъка в пре-, пери- и постнаталния период или върху анатомията на говорните органи в ембрионалния период;

• подражание на неправилна реч; билингвизъм;

• недостатъчно общуване на детето с околните;

• парализа; пареза, мускулна слабост, дистония, атаксия, както и анатомични увреждания на говорния апарат и други.

Специфични артикулационни нарушения /САН/– дислалия

Може да се каже, че това е най-често срещаното комуникативно нарушение, особено в предучилищна възраст. Разстроена е единствено артикулацията на децата с нормален интелект и сензорен статус, без анатомични аномалии на говорните органи. Може да се отрази и върху усвояването на писмената реч и да създава проблеми в периода на обучението на детето.

Симптоматиката се отличава със следните особености:

• Нарушена е артикулацията на съгласни – онтогенетични средни съм късни съгласни и най-вече късни съгласни.

• Грешките са пропускане, замени, изопачаване на звуци.

• Мономорфната форма се изразява в пропуски, замени и изопачавания на „Р” и „Л”.

• Полиморфната форма има различни комбинации – замени и изопачавания на съскави и шушкави съгласни; пропуски, замени и изопачавания на Р и Л ; пропуски и замени на „К” и „Г” от „Т” и „Д”.

• Грешките се характеризират с еднотипност – освен че са устойчиви, те се повтарят в един и същи вариант в цялата продукция, във всички позиции – начало, среда, край.

• Замените на звуковете са пълни – трудният звук се заменя от друг, но правилно изговарян звук и постоянни – трудният звук се заменя винаги от определен друг звук, а не от различни говорни звукове.

Вторични артикулационни нарушения

Изразяват се в пропуски, замени и изопачаване на звукове, вследствие на интелектуална недостатъчност и др. Обикновено са остатъчно явление след компенсирането на езиковата или на езиковата и цялостната говорна патология.

Симптоматиката на Вторичните артикулационни нарушения се отличава със следните особености:

• Засягат се практически всички съгласни, дори гласните.

• Присъстват основно полиморфните форми.

• Преобладават по-грубите грешки – пропускането и изопачаването се срещат по-често.

• Полиморфизмът на нарушенията в някои случаи се изразява със заместването на многобройни звукове от звук „Т”.

• Темпът, с който се осъществява компенсирането е сравнително по-бавен от този на Специфичните артикулационни нарушения.

Биомеханични артикулационни нарушения

Изразяват се в пропуски, замени и изопачаване на звукове, вследствие на вродени малформации на говорните органи, от които произтичат нарушения само на артикулацията :

• прогнатия /издадена горна челюст напред/;

• прогения /издадена долна челюст напред/;

• отворен прикус /отвор между горните и долните зъби, най-често следствие от продължително смучене на палеца/;

• хипо- и хипердонтия /прекалено малки или прекалено големи зъби/;

• микро- и макрогласия /много малък, къс или прекалено голям, дълъг език/;

• къса подезична връзка, къса горноустнена връзка;

• липса на зъби, неправилен зъбен ред;

• неоформен връх на езика и други.

Причините за гласовите нарушения могат да бъдат както вродена, така и придобита патология на ларингса, фарингса, небцето и носа, емоционалните фактори или отрицателното въздействие на външната среда и други.

Афонията е гласово нарушение, изразяващо се в липса на глас.

Дисфонията е гласово нарушение, изразяващо се в:

• нарушен глас;

• патологични промени във височината, силата и тембъра на гласа, вариращи в широки граници – слаб, пресеклив, треперещ, неизразителен, монотонен, уморяем, рязък, дрезгав и др.

Ринофонията е гласово нарушение, изразяващо се в носов глас, патологични промени на носовия резонанс, поради дисбаланс между устната и носната кухина:

• хиперназалност, когато издишната струя преминава през носната кухина;

• хипоназалност, при която струята преминава през устната кухина