ПРОЗОДИЧНИ НАРУШЕНИЯ – заекване, запъване, брадилалия, тахилалия

ЗАЕКВАНЕ

Заекването е едно от най-сложните и трудно лечими комуникативно нарушения. То е нарушение на речевата плавност, изразяващо се в:

• Повторения на звукове, срички, думи, удължаване на звукове.

• Спазми и блокажи на говорната мускулатура.

• Емболофазия.

• Диспнея – дишането е накъсано, ускорено и плитко.

• Бърз говорен темп, нарушения на гласа – скокообразни или постепенни промени във височината и силата на гласа

• Синкинези – излишни съпътстващи речта движения в областта на лицето, шията, ръцете, краката и туловището.

• Вегетативни промени при говор – изчервяване, изпотяване, пребледняване, сърцебиене.

• Невъзможност за автокорекция.

• Нарушена е координацията между артикулационните, фонационните и дихателните мускули.

Причините за заекването могат да бъдат следните:

• Наследственост. Наследява се не самото заекване, а типът нервна система, отличаваща се с лабилност и оттук- със склонност за отключване на заекване.

• Леворъчие.

• Многоплодна бременност, поредност на бременността, възраст на родителите, ендокринни заболявания на майката. Те водят до раждането на дете с астетичен тип нервна система или с ниска степен на зрялост на нервната система.

• Травми, интоксикации, инфекции, физически и химически вредности, различни заболявания с енцефалопатични симптоми и последствия в пре-, пери- и постнаталният период от живота на детето. Признаците на заекване могат да се появят по време на заболяването или след оздравяването.

• Неспазването на подходящ дневен режим, неосигуряването на достатъчно сън за сметка на бодърстването, нерационалното хранене на детето образуват съвкупност от фактори, които са предпоставка за оформяне на астетична, лабилна нервна система, силно предразположена към неврози и в частност към заекване.

• Психосоциални причини. Централен фактор е острата психотравма или неострите, но продължително действащи психотравмиращи ситуации в близкото обкръжение – уплаха от животни; от транспортни катастрофи; силни звукови дразнители; природни бедствия; неочаквана смърт или загуба на близки хора.

• Семейните конфликти и сблъсъци; постоянното напрежение, дори без явно външно изражение, в семейната и училищната среда, както и подигравките, пренебрежителното отношение, неразбирането от страна на околните, грубото авторитарно отношение, взискателно отношение. Те обикновено влияят по-бавно, но постепенно рушат нервната система, особено, ако тя е лабилна и податлива. Средата и отношението на околните рядко са фактори за заекване, но определено могат да са причина за поддържане и усилване на нарушението.

• Причина може да е подражаването на речта на близък или на родител.

• Специфична причина за поява на заекването е отношението на родителите към естествените прояви на речева неплавност на детето около 2-3 годишна възраст. В този период се появява лека дисхармония между езиковото и говорното развитие. Явяват се признаци на естествена неплавност, които се засилват толкова, колкото по-напористо е желанието на детето бързо да изразява мислите и чувствата си. Когато това нормално явление е обект на порицание, е много възможно да придобие патологична устойчивост и постепенно да премине в заекване. Това са първите колебания на плавността на речта.

• Авторитарното, прекалено либералното или неравномерното възпитание – мама дава, а татко-не, създават в еднаква степен рисков фон в хода на израстването на детето, който може да бъде предпоставка за заекване.

ЗАПЪВАНЕ

Запъването се изразява в нарушение на речевата плавност, като някои приемат, че е по-лека степен на заекването. Запъването обединява признаци на прозодична, фонационна, дихателна, артикулационна патология. В чистия му функционален вариант запъването е по-леко или по-тежко изразено говорно нарушение. В най-лекия вариант се проявява под формата на неадекватно паузиране, засилващо се при преумора, напрежение, външен натиск. Запъването може да бъде и придобито нарушение под действието на локални мозъчни поражения или на психо-социални етиологични фактори.

Симптоми на запъването:

• Паузация – ненужно спиране пред думи, липса на пауза, там, където е необходимо.

• Бързоречие.

• Неравномерен, постепенно ускоряващ се говорен темп.

• Повторения на думи, на първият им звук или сричка, на кратки фрази.

• Недовършване на думи и фрази.

• Удължаване на гласни.

• Неадекватна фонация – неизразителен, монотонен, слаб глас или форсиран глас, носов оттенък на гласа, промяна на височината на гласа.

• Многобройни артикулационни грешки.

• Нарушено дишане.

• Автокорекция – лицето е в състояние да подобри качеството на своята реч под контрол.

ТАХИЛАЛИЯ, БРАДИЛАЛИЯ

Тахилалията е нарушение, изразяващо се в патологично бърз говорен темп, което прави речта неразбираема за околните. Прекалено бързото говорене води до отпадане на звукове и срички, повторения на говорни сегменти. Допускат се подобни грешки и при писане и четене. Движенията са бързи при ходене, наблюдават се тикове и моторно безпокойство по време на сън.

Причините не са добре изяснени. Смята се, че е следствие на дисфункции на централната нервна система, за които допринасят възбуждащи процеси в кората на главния мозък и в подкорието.

Брадилалията е нарушение, изразяващо се в патологично бавен говорен темп с удължени паузи между думите и разтеглено продуциране на речевите звуци. Създава се впечатление за монотонност и неизразителност, защото гласът запазва една постоянна височина. Забавени са също и писането и четенето. Движенията са вяли, недостатъчно координирани. Движенията са вяли, лицето е лишено от експресия. Бавни са и психичните реакции, свързани с мислене, памет, възприятия, внимание.

Причините не са добре изяснени. Смята се, че е следствие на дисфункции на централната нервна система, за които допринасят подтискащи процеси в кората на главния мозък и в подкорието