АПРАКСИЯ

Апраксията е цялостна говорна патология със симптоми на артикулационна, прозодична и езикова патология, вследствие на вродени или ранно придобити мозъчни увреждания. Оралната мускулатура по принцип е пълноценна, отсъстват парализи, хеперкинезии, атаксия, но не е адекватна при изпълнението на сложни комплекси от говорни движения. Говорната апраксия е нарушение при което елементарните мускулни функции са запазени, но са разстроени двигателните програми, по които се осъществяват говорните движения, засегнат е праксисът.

В популацията на деца с апраксия присъстват :

• Деца с нормален психически и физически статус.

• Със задръжки в психическото развитие.

• С интелектуална недостатъчност.

• Слухова недостатъчност, интелектуална недост, малформаци на говорните органи

Симптомите се обособяват в следните групи:

Неврологични особености – при по-голямата част се наблюдава по-късно прохождане, проговаряне, трудности в походката и координацията. Детето изглежда тромаво, често се спъва, затруднява се при скачане, катерене, трудно пази равновесие при каране на колело и стоене на един крак. Не му се отдават маршируването, танците ,съчетаването на музиката с движенията, отмерването на ритми. Проблемите са главно в планирането и съгласуването на фините движения. Много изразена е несръчността при изпълнението на манипулативни действия – детето дъвче бавно, трудно държи приборите за хранене, затруднява се при връзване на обувките и закопчаване. Не се справя с конструктивните игри, рисуването, рязането с ножица, лепенето на фигури.Често изпуска и чупи предмети. В училищна възраст се затруднява с манипулирането на училищни пособия, в чертаенето на линии, в спазването на формата и големината на буквите и цифрите. Натискът на ръката при писане , рисуване и чертаене е завишен. Лекият когнитивен дефицит проличава с постъпването на училище. При не взимане на адекватни мерки, може да премине в категорията на специфичните нарушения на ученето.

Нарушения се отчитат и при извършването на несвързани с речта волеви движения – усмивка, изплезване на език и пр.

Говорна патология – централно място в нея заемат артикулационните нарушения:

• Удължаване, повторения, добавяне, изопачаване, пропускане, заместване на фонеми. Като цяло повечето артикулационни грешки се допускат в началото на думата.

• Обемът на употребяваните звукове е ограничен – използват се главно артикулационно прости звукове. Трудно е преминаването от един към друг говорен звук.

• Артикулационните грешки имат упорит, но непостоянен характер – един и същи звук може да бъде правилно или неправилно произнесен в зависимост от позицията му в думата и от съседните звукове.

Отбелязват се и други симптоми на нарушението:

• Повторението на изолирани звукове обикновено е адекватно, но в спонтанна продукция се нарушава, особено при срички със струпани съгласни.

• Често думите и сричките се разместват и разбираемостта намалява.

• Появяват се паузи както в имитационната, така и в спонтанната реч. Понякога се остава с впечатлението за мъчително напрежение.

• Говорният темп е неравномерен – децата говорят с по-бавен темп, но понякога се ускорява.

• В дълги думи се допускат повече грешки, отколкото в по-кратките, но разбирането на кратките, главно едносрични думи, е по-лошо от това на дългите, многосрични думи.

Забелязват се и признаци на езикови дефицити. Ограничен речников запас, който ясно се демонстрира при опитите за разказ и преразказ. Началото на езиковото развитие е по-късно.