БИОМЕХАНИЧНИ ГОВОРНИ НАРУШЕНИЯ – ВЦУН

Биомеханичните говорни нарушения представляват синдром на цялостно говорно нарушение, при което са засегнати дишането, фонацията, артикулацията и прозодиката, поради малформации на говорните органи – Вродени цепки на устните и или на небцето. Те водят задължително не само до артикулационна, но и до гласова патология. Дишането е накъсано, неритмично; хиперназален, гъгнив глас; цялостна разстроена артикулация; монотонност и накъсаност на речта. Това я прави силно неразбираема.

В зависимост от това в кой участък се простират вродените цепки те са разнообразни. По разположение биват едностранни и двустранни ; по размер биват пълни и непълни ; по обхват биват изолирани – само на небцето или само на устните, и комбинирани – на устните и на небцето. Тези на устните са известни под названието заешка уста, а тези на небцето – вълча паст.

Съществува и по-особен вид цепка – СУБМУКОЗНА, СКРИТА. Скрита е под мукозната мембрана в задната част на небцето и се получава при несрастване на костите на твърдото и мускулите на мекото небце. Вместо пълноценна тъкан по тази линия се образува полупрозрачна , слизеста, мека тъкан, която може да бъде разкъсана от невнимателни действия при хранене в ранния постнатален период. В такъв случай цепката се разкрива. След време това става невъзможно, защото тъканта укрепва, но се развива хипертрофия на мускулите в тази област, което също обуславя поява на говорна патология.