АРТИКУЛАЦИОННИ НАРУШЕНИЯ

Артикулационните нарушения се изразяват в неправилно заучаване на артикулационните пози – пропуски, замени и изопачаване на звукове. Може да бъде разстроена артикулацията на един звук или звукове от една фонетична група /мономорфна форма/, както и на два или повече звука от различни фонетични групи /полиморфна форма/.

Причините могат да бъдат:

• поражения върху мозъка в пре-, пери- и постнаталния период или върху анатомията на говорните органи в ембрионалния период;

• подражание на неправилна реч; билингвизъм;

• недостатъчно общуване на детето с околните;

• парализа; пареза, мускулна слабост, дистония, атаксия, както и анатомични увреждания на говорния апарат и други.

Специфични артикулационни нарушения /САН/– дислалия

Може да се каже, че това е най-често срещаното комуникативно нарушение, особено в предучилищна възраст. Разстроена е единствено артикулацията на децата с нормален интелект и сензорен статус, без анатомични аномалии на говорните органи. Може да се отрази и върху усвояването на писмената реч и да създава проблеми в периода на обучението на детето.

Симптоматиката се отличава със следните особености:

• Нарушена е артикулацията на съгласни – онтогенетични средни съм късни съгласни и най-вече късни съгласни.

• Грешките са пропускане, замени, изопачаване на звуци.

• Мономорфната форма се изразява в пропуски, замени и изопачавания на „Р” и „Л”.

• Полиморфната форма има различни комбинации – замени и изопачавания на съскави и шушкави съгласни; пропуски, замени и изопачавания на Р и Л ; пропуски и замени на „К” и „Г” от „Т” и „Д”.

• Грешките се характеризират с еднотипност – освен че са устойчиви, те се повтарят в един и същи вариант в цялата продукция, във всички позиции – начало, среда, край.

• Замените на звуковете са пълни – трудният звук се заменя от друг, но правилно изговарян звук и постоянни – трудният звук се заменя винаги от определен друг звук, а не от различни говорни звукове.

Вторични артикулационни нарушения

Изразяват се в пропуски, замени и изопачаване на звукове, вследствие на интелектуална недостатъчност и др. Обикновено са остатъчно явление след компенсирането на езиковата или на езиковата и цялостната говорна патология.

Симптоматиката на Вторичните артикулационни нарушения се отличава със следните особености:

• Засягат се практически всички съгласни, дори гласните.

• Присъстват основно полиморфните форми.

• Преобладават по-грубите грешки – пропускането и изопачаването се срещат по-често.

• Полиморфизмът на нарушенията в някои случаи се изразява със заместването на многобройни звукове от звук „Т”.

• Темпът, с който се осъществява компенсирането е сравнително по-бавен от този на Специфичните артикулационни нарушения.

Биомеханични артикулационни нарушения

Изразяват се в пропуски, замени и изопачаване на звукове, вследствие на вродени малформации на говорните органи, от които произтичат нарушения само на артикулацията :

• прогнатия /издадена горна челюст напред/;

• прогения /издадена долна челюст напред/;

• отворен прикус /отвор между горните и долните зъби, най-често следствие от продължително смучене на палеца/;

• хипо- и хипердонтия /прекалено малки или прекалено големи зъби/;

• микро- и макрогласия /много малък, къс или прекалено голям, дълъг език/;

• къса подезична връзка, къса горноустнена връзка;

• липса на зъби, неправилен зъбен ред;

• неоформен връх на езика и други.