ДИЗАРТРИЯ

Дизартрията на развитието е цялостно говорно нарушение на: дишане, фонация, артикулация и прозодика, резултат от мозъчни поражения, разстройващи елементарните функции на говорната мускулатура. Честата говорна патология често е причина за поява и на езикова недостатъчност. Голяма трудност представлява координацията между дишане, фонация, артикулация, осигуряваща плавен поток от последователно, правилно подредени акустични сигнали.

Дизартрията се среща при:

• Деца с нормално психически и физически развитие.

• Деца със задръжки в психическото развитие.

• Деца с церебрална парализа.

• Деца с интелектуална недостатъчности с хидроцефалия.

• Деца с церебрална парализа и с мултиплени усложнения – зрителна, слухова, интелектуална недостатъчност, малформации на говорните органи.

Особености в генерирането на реч:

• По –голяма от обичайната разлика между пасивен и активен речник в количествено и качествено отношение. Някои деца използват жесто мимична реч, други със звуци уточняват смисъла на съобщението.

• Недостиг на думи с обобщаваща значение и на абстрактни думи. Трудности в подбора на думи, използване на неподходящи думи.

• Замени на думи по сходство- с различно звучение, но близко звучащи; замени на названия на сходни по предназначение предмети или предмети с външно сходство.

• Употреба най-вече на съществителни и глаголи за сметка на другите части на речта.

• Употреба на щампи, бедност на фразовата реч. Докато да деца в НУВ е нормално да правят изречения с по 5, 6 думи, то децата с дизартрия –съдържат 3,4 думи.

• Неумение за употреба на синоними и антоними, за перифразиране, за граматично съгласуване на думи и други.

Дефицити в разбирането на речта:

• Много думи се разбират буквално или със стеснено значение

• Затруднено разбиране на глаголите, означаващи придвижване

• Трудности в разбирането на думи, означаващи свойства и качества на предметите, вследствие на дефицита в зрителните и тактилните възприятия.

• Затруднено разбиране на думи с абстрактно значение, на метафори, времеви и пространствени взаимоотношения и други.

Скрита дизартрия

Възниква извън клиничната картина на ДЦП и често понякога се бърка със Специфично артикулационно нарушение, поради по-леката форма на говорна симптоматика на дизартрията и липсата на езикова недостатъчност. Нарушението е пряко следствие от ограничен обем на най-фините диференцирани движения на артикулационните органи, най-вече тези на върха на езика, а по-далечен план – от леки поражения на централната нервна система, които е възможно дори да са останали незабелязани в по-ранен етап на развитието.

Най-ярко скритата дизартрия се манифистира чрез състоянието на езика. Той е неспокоен, напрегнат, осъществява безразборни движения без фиксиране в необходимата позиция. Често се закривява на една страна или се изтегля назад в устната кухина. Характерен признак е бързата му уморяемост. При умора може да се забележи лек тремор или леко посиняване на езика.

Основен белег на скритата дизартрия е полиморфизмът на артикулационните грешки. Те се простират над голям брой съгласни и са значително по-груби от Специфичните артикулационни нарушения. Преобладават пропуските и изопачаванията на звукове, а замените се отличават с това, че заместителят е много ранен, лесен за продуциране съгласен звук. Най-често съгласните се заместват от „Т”, което се определя погрешно като тетизъм. Говорните движения са забавени и артикулационните пози се задържат трудно. По-дискретни и незадължителни са други признаци на говорна патология- леко забавено говорно темпо, лека хиперназалност. Най-ярко нарушението се проявява в хода на логопедичната работа с това, че въпреки многобройните повторения и продължителни упражнения, новите звукове се закрепват бавно и трудно, а при преминаването към работа върху следващ звук неадекватната артикулация на вече автоматизиран звук отново се появява.

Дисфагия

Дисфагията е съществен симптом в клиничната картина на дизартрията. Терминът означава нарушено хранене, за което причина смущенията в гълтането, преглъщането на храна и течности вследствие мускулни дисфункции с разнороден произход.

Смущението в преглъщането, наричани дисфагия и стигащи до афагия, може да възникнат във всяка от неговите физиологични фази – от невъзможността да се активира рефлексът за преглъщане до трудности на провеждането на храната до стомаха.

Нарушенията при хранене са много характерни за дизартрията, но се срещат и при много други болестни състояния – при цепки на устните и небцето, недоносеност на плода, сърдечни заболявания, заболявания на дихателната система, изменения в щитовидната жлеза, синдром на Даун, при деца със закъсняващо развитие, при сензорни дефицити и др. Острата дисфагия може да се дължи на вирусни инфекции, ларингите, фарингити, тонзилит, афти, язви на устата. При възрастните се среща често при липса на зъби, слединсултно състояние, намалено произвеждане на слюнка, Паркинсонова болест, Алцхаймер, деменция и др. Други причини могат да са – тумор на главата или на врата, гъбички, херпес, отравяне, изгаряне, депресия, лекарства със странични ефекти и др.

Симптомите на дисфагията , обобщено , са:

• Загуба на апетита и теглото, задържане, стискане на храна в гърлото, дискомфорт при преглъщането на течности или слюнка, болки при преглъщане, пареща болка в гръдната област.

Ранните симптоми на дисфагията , които са индикатор за поява на нарушението и сигнал за превантивни мерки са:

• Често преглъщане, често кашляне и пръскане на слюнка, необичайно пресипнал глас, нужда от пречистване на гърлото, обилно отделяне на слюнка като в някои случаи изтича дори и през носа, често задържане на храна в устата, чувство на умора, загуба на тегло.

• У кърмачето дисфагията се познава по болезнените гримаси още при първите опити за гълтане.