НАРУШЕНИЯ НА ГОВОРИМИЯ ЕЗИК /ДИСФАЗИЯ/

Специфични езикови нарушения

Специфичните езикови нарушения, се простират върху отделните му компоненти – генериране и разбиране на вербална информация. Проявяват се като първична когнитивно-лингвистична недостатъчност, за която няма друга причина, освен пораженията върху структурите, свързани с езиковото функциониране – те са най-слабо изяснени етиологично- обикновено се отдават на забавено съзряване на мозъчни клетки в отделни области в кората на главния мозък. Преобладават в лявата хемисфера. Отличават се с понижено функциониране и намалена работоспособност, което се отразява негативно върху развитието на езика и говора в сензитивния им период.

Форми на специфичните езикови нарушения

Фонологични нарушения

Най-общо се изразяват в затруднения в заучаването и организирането на звуковете, необходими за говор, четене и спелуване. На дълбочинно равнище се проявява чрез неовладяност на фонологичните правила: за дистрибуция на фонемите, за последователното им редуване, за промяна на звуковите признаци. На повърхностно равнище се проявява чрез неумението за произнасяне на говорните звукове, за съхранението им, за оперирането с тях при подреждането им в говорни вериги.

Обобщено представляват:

• Проблеми с разбираемостта и яснотата на устната реч в предучилищна възраст, без следващи трудности при четене и писане.

• Проблеми с разбираемостта и яснотата на устната реч в предучилищна възраст- с трудности в усвояването на четенето и писането или само на едно от двете.

При децата с фонологично нарушение разбирането е съхранено, макар че не липсват дефицити във фонемния гнозис. Ако срещат някакви затруднения в декодирането на чутите съобщения, те са свързани с близките по звучене сигнали – кос-кош, лак-рак и пр. Не се наблюдават прагматични нарушения – това са общителни деца, като малки говорят дори много, но трудно намират необходимите фонеми и думи или продуцират силно неразбираеми думи, създавайки впечатлението за някакъв собствен език, който понякога е ясен само за най-близките.

По-задълбоченият анализ на продукцията на децата с фонологични нарушения показва следното:

• Продуцират се грешно много голям брой съгласни звукове от ранния, средния и късния онтогенезис и речта като цяло е силно неразбираема.

• Замените на звукове са много често срещани и имат определени особености: те са пълни-един звук се заменя с ясен звук от същата фонологична система, и непостоянни- трудният звук може да се заменя с различни звукове без никаква закономерност.

• Който и да е звук може да се греши системно в определена позиция, например да се изпуска в края на думата, но да се учленява правилно в другите позиции.

• Освен замени са налице и пропускане, изопачаване, разместване на звукове; освен на звукове се допускат и разместване на срички, а сложните срички се редуцират до прости- сътъ, вм. стъ.

• Не са изключени признаци на лека граматична недостатъчност- проблеми главно в употребата на префикси и на служебни думи; задължително присъстват признаци на нарушения във фонемния гнозис; нарушена е способността за произвеждане на рими-римуване.

Граматично нарушение

Това нарушение представлява нарушено овладяване на граматичните правила на езика, които са многобройни, но се свеждат до две категории: синтактични и морфологични правила. Синтактичните включват начините, по които различните части на речта се комбинират, за да образуват изречения, предаващи безкраен брой вербални съобщения. Морфологичните правила регламентират съчетаването на елементите с минимално значение – морфемите в структури думи с определено значение. Чрез морфемите се изразяват рода и числото на съществителните и прилагателните имена, лицето, числото, времената на глаголите и пр. Граматичното нарушение варира в широки граници, зависещи от степента на изразеността му и от възрастта. При някои деца, особено по-малките, около 3 годишните, се проявява много тежко. Продукцията им е много бедна, напомня детската реч в периода на проговарянето, в която се открояват минимален брой думи с неясен контур. Речникът и на по-големите деца е по-беден, отколкото на връстниците им без нарушения. Фразата нараства и се разширява бавно, късно се появяват предлозите, местоименията, числителните имена, морфемите с граматично значение. Когнитивната способност е различна, в зависимост от различните деца. Интелектът по принцип е в норма, обикновено в долните граници, особено невербалният. След постъпване в училище по-голямата част от децата срещат трудности не само в четенето и писането, но и в математическите операции и се причисляват към нарушенията на ученето. Нарушението се отличава с груба граматика, от една страна недоразвита, от друга съдържаща нестандартни форми, които не са присъщи на естественото езиково развитие.

Продукцията на децата с граматично нарушение се характеризира с разнообразни прояви на синтактична и морфологична недостатъчност, главните от които са:

• Силно редуциран речник.

• Ограничена употреба или пропускане на второстепенни части на изречението и на служебни думи.

• Пропускане и на главни части на изречението-подлог и сказуемо.

• Изменения в словореда чрез разместване на думи- сказуемо след подлог, определение след подлога.

• Грешки в рода и числото, в членуването на съществителните и прилагателните.

• Неправилно словоизменение.

• Грешки във времената на глаголите.

• Липса на съгласуваност между думите в изречението.

• Отпадане на части от думите, употреба на думи-корени.

• Използване на думи, лишени от флексия.

• Неправилно използване на смислоразличителни префикси.

Аграматизмът е доминиращият компонент в картината на това нарушение, но не е единственият. В нея присъстват и : съчетание на артикулационни и фонологични грешки, леки смущения във фонемния гнозис, проблеми с разбирането на някои абстрактни понятия и сложни граматически форми, дифузна употреба на думи, ограничен брой семантични отношения в изказването. Наблюдават се, макар и леки, прагматични нарушения, следствие от недостатъчното владеене на езика. Но семантично-прагматичните дефицити не владеят клиничната картина. Разбирането на речта превъзхожда експресивните възможности на децата, а употребата на жестове и мимики и обичайна компенсаторна проява при тях.

Семантично – прагматични нарушения

Водещо е разстроена семантиката, от което страда разбирането, употребата на езика, както и формата му. Засегнати са семантиката и прагматиката.

Семантиката отразява съдържанието на езика, идеите, вложени в понятията или тяхното значение, смисъл. Тя се комбинира с формата на езика, за да се изразяват представите за обектите в света и отношенията между тях. Освен съдържанието и формата, необходима е и прагматиката на езика – умението той да се използва адекватно в различен комуникативен контекст. В естественото езиково развитие децата не започват да използват думи, чиито значение не са в състояние да разберат, но от един момент нататък, достигайки определено ниво на говорни умения, са в състояние да повтарят всякакви думи, включително неясни по смисъл.

При семантично-прагматичните нарушения водещ симптом е способността за качествена имитация на чужди думи и изказвания, съчетаваща се с некачествена собствена реч. Децата от тази сравнително малобройна популация проговарят късно и родителите им нерядко започват да се съмняват, че са глухи, защото не проявяват реакция към реч, дори към собствените си имена. Но те реагират на други звуци, което показва, че слухът им е съхранен. В основата на нарушението е не толкова проблем във възприемането на речевите сигнали, колкото в извличането и преработката на лингвистичната информация, която те носят. Предполага се, че децата използват неадекватна стратегия за използването на езика- стремят се да запомнят думите, изразите, интонационния контур на изказването, контекста, в който възникват, а не правилата на езика и значението на думите.

Тъй като нямат говорни проблеми те се научават да говорят по подражание сравнително правилно, но използват езика ситуативно и извън заучения контекст езиковите им умения са много колебливи. Децата са комуникативни, говорят повече, отколкото разбират, и могат да изглеждат по-зрели, отколкото са. Голяма част от изразите им са заучени и основно се отнасят до тях самите. Това води до забавяне на социалното им развитие. Проблемите им се разкриват обикновено при по-продължителен разговор на теми, несвързани с техните интереси или със събития, отнасящи се до тях. Неразбирането на речта на другите провокира ехолалия, неадекватни отговори и промяна на темата.

Отличителни белези на децата от тази популация са:

• Ехолалия.

• Неподходящи или неверни отговори на въпроси извън познат контекст.

• Употреба на шаблонни фрази, стереотипни изрази и такива, извлечени от съобщенията на събеседника.

• Употреба на кухи фрази, без определен смисъл.

• Замени на думи, сходни по значение.

• Добра вербална реакция на думи с конкретно значение и кратки изрази, лоша вербална реакция на абстрактни думи и сложни изрази.

• Спонтанната продукция е по-некачествена, отколкото имитационната: грешки в употребата на лични местоимения; синтактични грешки-разместване на подлог и пряко допълнения, на глагол и обстоятелствено пояснение; морфологични грешки, свързани със смислоразличителните съставки на думата.

Вторични езикови нарушения са резултат от други причини, водещи до езикова недостатъчност- интелектуална недостатъчност, сензорна недостатъчност, детски психични разстройства, неблагоприятни влияния на средата от типа на социална депривация и други.