Проговарянето е процес, който родителите очакват с нетърпение и вълнение. Основите за това се полагат през първата година от живота на детето чрез споделено внимание и подражание. То се случва с индивидуални темпове за всяко дете и до голяма степен е в наши ръце, като родители, в случаите на т.нар. „нормално за възрастта“ развитие.
Когато се случи така, че говорът закъснява, е добре да потърсим мнение на специалист логопед, и то в ранната възраст, когато пропастта между очаквания и възможности е по-малка.
Не се притеснявайте да се консултирате с логопед, ако детето Ви има някои от следните признаци. Важното е да се види, да се разбере, че има проблем, той да се приеме от родителите и да се потърси своевременно подкрепа от специалист.
- не се обръща на името си, ако го прави епизодично и след многократни повторения;
- не проявява интерес към имитиране – както във вербален, така и в невербален аспект – жестове, интонация, поза на тялото;
- води близките до това, което иска – т.е. изразява желанията си посредством възрастния;
- не изпълнява инструкции от типа: “Вземи чашата от масата и я занеси на мивката“; „Отиди до стаята и донеси пантофите си“и др.
- не ви гледа в очите, избягва зрителен контакт за по-продължително време;
- не ви търси за обща игра, не ви носи играчки;
- не му е приятно и не проявява интерес да му четете приказки, да се занимавате с книжки, не посочва познати обекти при запитване реално и на картинка;
- не играе с играчки, предпочита предметите на възрастните и най-вече тези, свързани с техниката;
- трудно се застоява на едно място, постоянно се движи – по време на игра, хранене;
- към втората година използва само няколко думи, или говори неразбираемо, на свой език, няма фрази;
- отбелязва регрес на вече придобити умения – по отношение на комуникативни умения, интереси и игра;
- наблюдавате лош контрол над саливацията, т.е., детето не контролира добре слюнката и тя изтича навън;
- забелязвате затруднения в приемането и преработката на течности и храни;
- наблюдавате, че детето иска да комуникира, но не се получава по вербален път и използва предимно жестове и мимика, за да бъде разбирано;
- новороденото не може да засуче – до 3-тия месец от живота на бебето сукането е рефлекс и чак след това се превръща в съзнателен акт на хранене. Ако обаче бебето не засуква, това е сигнал, че е
- нужно да се проведе хранителна терапия от специалист;
- детето ви е вече на 2,5-3 год. и не може да говори;
- детето не може да дъвче – в зависимост от това кога е захранено (след 6-ия, 7-ия месец), ако детето не иска да дъвче, този проблем би рефлектирал на една по-късна възраст. При дъвчене езикът се
- върти кръгообразно в устата. А това е много важно, за да може детето на 4 години да каже правилно звука „р“ ;
- до 1,5 години не иска да пие от чаша – това е показател, че дишането е през устата и е затруднено през носа. А за сонорните звукове – „л“, „м“, „н“, „р“, дишането през носа е от значение;
- след 1,5 години детето не образува никакви думи и не имитира звуково родителите си;
- след 2-рата годинка липсват “к” и “г” в говора на детето – този проблем се решава сравнително бързо, но само ако се работи навреме. Липсата на един звук води до нарушаване на артикулацията на други;
- около 3-годишна възраст детето бута езика между зъбите си, когато говори;
В предучилищна възраст при детето се забелязват следните прояви:
♦ не се ориентира в посоките ляво-дясно, горе-долу;
♦ не познава цветовете;
♦ не може да брои в прав и обратен ред до 10;
♦ не може самостоятелно да се облича, има дискоординация на движенията;
♦ не може да произнася правилно, пропуска или заменя звуковете: к-г, т-д, ф-в, с-з-ц, ш-ж-ч, р-л;
♦ детето говори като бебе, често заменя, пропуска звукове и срички, не довършва думите, неправилно ги подрежда в изречението;
♦ гласът на детето звучи носово, без затова да има ясно установена причина (хрема, алергия, трета сливица);
♦ детето заеква, говори твърде бързо или твърде бавно и е трудно да се общува с него.
В начална училищна възраст детето има проблеми с:
♦ писането – заменя сходни букви (о-а, ъ-ч, в-д и др.); заменя сходни звукове (п-б, з-ж, ц-ч, с-з);
– пропуска, добавя или размества букви и срички, пише разделно части на една дума, слива съседни думи, не спазва редовете.
♦ четенето – чете бавно (3-10 пъти по-бавно от скоростта на нормалния читател), чете побуквено, заменя сходни звукове (с-ш, т-д, ц-ч), заменя сходни букви (п-н-и, з-в), пропуска и добавя звукове и срички, често губи мястото на четене, нарушено е разбирането.
♦ смятането – (математиката) – трудно чете числата и разбира математическите знаци и термини
– среща трудности при решаване на устни и текстови задачи.
