Не е достатъчно да присъстваме физически около детето, необходимо да сме с него – да общуваме , да правим нещата, които то обича и от които се интересува, да играем заедно, т.е. времето, прекарано с детето ни да е качествено, а не количествено. Детето се нуждае от истинска, пълноценна връзка с нас, родителите си, а това няма как да се случи, ако заместим присъствието си с телефон или телевизор. Детето със сигурност ще предпочете да има реална личност, с която да си говори и споделя идеите и преживяванията си. Всяко дете ще се радва да сподели забавленията с родителите си – ако се запознаем с неговата игра и любимите му занимания, помолим го да ни научи как да играем с него на тях, ако четем заедно книжка преди лягане или просто бъдем с него и споделяме напълно настроенията и емоциите му.
Децата ни имат нужда да преживяват нещата през собствената си призма. Затова е важно да ги слушаме и изслушваме внимателно, когато споделят своите преживявания, да не натрапваме уроци от нашите лични преживявания, а много внимателно да подходим и да обсъдим дилемите, пред които се намират в момента.
Децата учат най-много от своето обкръжение. Това, което правим е това, в което ще се превърне то един ден. Ето причината, която ни кара да обръщаме внимание на маниерите, действията и поведението си, както и да бъдем готови да признаваме своята вина и грешки. Нека да покажем на децата си, че е важно за нас да признаем грешката си и сме готови да я поправим. Когато сгрешим по отношение на детето, нека поговорим открито с него за това. Да му покажем, че сме човешки същества които правят грешки като всички останали е начин, по който детето ще придобие ценно качество, когато стане независим, голям човек.
Какъв човек ще стане детето ни, до голяма степен зависи от това колко усилия ще вложим да усъвършенстваме самите себе си – да бъдем честни, открити, справедливи, да се грижим за себе си, да бъдем почтени и др., защото ние сме модела на нашите деца и те усвояват тези качества и навици от нас. Освен да покажем модела на поведение, необходимо е и да обсъждаме, да говорим открито за тези неща с децата си.
Добрият родител не е този, който не допуска грешки, а този, който успее да ги види и да съумее да намери правилното решение какво да направи с тях.
