Ето какво можете да направите и вкъщи, ако детето ви заеква.
- Говорете бавно и спокойно в къщи. Не говорете високо, а с нормален тон.
- Постарайте се обстановката в къщи да е максимално спокойна и не напрегната за детето.
- Ако детето е малко – на 2, 3,4 години и не осъзнава, че се запъва при говор. В този период се появява лека дисхармония между езиковото и говорното развитие: децата вече владеят в общи линии езика и имат голяма потребност от общуване, но все още миеленизацията на двигателните нерви, произвеждащи импулсите към говорните органи е незряла и не позволява коректно изпълнение на бързо редуващите се, разнообразни, фини артикулационни движения. Явяват се признаци на естествена неплавност, които се засилват толкова, колкото по-напористо е желанието на детето бързо да изразява мислите и чувствата си. Когато това нормално явление е обект на порицание, е много възможно да придобие патологична устойчивост и постепенно да премине в заекване.
- Ако детето е вече е осъзнало, че има проблеми с говора, говорете с него за този проблем, като му обясните, че той не е болен и това не е болест, че това е състояние, което подлежи на корекция. Нека да почувства обичта Ви и да НЕ вижда и усеща притеснението Ви.
- Когато говорите наблягайте съвсем леко и незабележимо върху ударената сричка.
- Не изисквайте от заекващото дете да говори прецизно и правилно по всяко време. Нека то осъзнае, че говоренето може да носи радост от общуването и споделянето.
- Използвайте времето за храна на масата, за да общувате с детето. В процеса на дъвчене процесът на заекване се редуцира. Когато се храните, изключвайте радиото и телевизията – това ще осигури необходимото психо спокойствие на детето и то ще започне да комуникира по-свободно.
- Не критикувайте и не поправяйте постоянно детето със съвети от типа „говори по-бавно”, „вземи си въздух”. Тези коментари допълнително смущават детето и то се затваря безсловесно в себе си.
- Не карайте детето да чете на глас, ако това му е некомфортно. Никъде в живота няма да му се наложи да чете на глас, освен ако не стане новинар в телевизията. Знайте, че заекването не е болест, а невроза – в този смисъл не третирайте детето като болно.
- Нека детето говори за себе си. Изслушвайте го. Позволявайте му да завършва изказванията си, дори да заеква. Самият вие като родител знайте, че по-важно за развитието на детето като човек е какво казва, а не как го произнася.
- Много важно е спазването на подходящ дневен режим, осигуряване на достатъчно сън, рационално хранене. Липсата на тези фактори са предпоставка за оформяне на астенична, лабилна нервна система, силно предразположена към неврози и в частност към заекване.
