Причините за заекването, схематично, можем да ги представим в следния вид:
Ендогенни, вродени, предразполагащи причини.
- Наследственост. Наследява се не самото заекване, а типът нервна система, отличаваща се с лабилност и оттук – със склонност за отключване на заекване.
- Леворъчие. Ако правите опити, детето ви да стане деснорък, а то е леворък, можете да отключите появата на заекване.
- Решанащи фактори са и: многоплодна бременност, поредност на бременността, възраст на родителите, ендокринни заболявания на майката. Те водят до раждането на дете с астетичен тип нервна система или с ниска степен на зрялост на нервната система
Екзогенни биологични причини
Имат най-голямо значение в пре-, пери- и постнаталният период от живота на детето, но практически действат през целия живот на човека– травми, интоксикации, инфекции, физически и химически вредности, различни заболявания с енцефалопатични симптоми и последствия. Признаците на заекване могат да се появят по време на заболяването или след оздравяването.
Особен фактор е начинът на отглеждане на детето. Неспазването на подходящ дневен режим, неосигуряването на достатъчно сън за сметка на бодърстването, нерационалното хранене на детето. Всичко това може да образува съвкупност от екзогенни фактори, които са предпоставка за оформяне на астетична, лабилна нервна система, силно предразположена към неврози и в частност към заекване.
Екзогенни психосоциални причини
Тяхната роля е провокираща или усилваща, поддържаща. Централен фактор е острата психотравма или неострите, но продължително действащи психотравмиращи ситуации в близкото обкръжение. Ето някои типове уплахи: уплаха от животни; от транспортни катастрофи; силни звукови дразнители; природни бедствия; психотравма, следствие на четене или слушане на страшни истории и случки; неочаквана смърт или загуба на близки хора.
Семейните конфликти и сблъсъци, постоянното напрежение, дори без явно външно изражение, в семейната и училищната среда, както и подигравките, пренебрежителното отношение, неразбирането от страна на околните, грубото авторитарно отношение, взискателно отношение. Те обикновено влияят по – бавно, но постепенно рушат нервната система, особено, ако тя е лабилна и податлива. Средата и отношението на околните рядко са фактори за заекване, но определено могат да са причина за поддържане и усилване на нарушението.
Причина може да е подражаването на речта на близък или на родител. Децата имат склонност да подражават на емоционални за тях близки, но това е имитация, която може да прерасне в заекване, само ако детето има предиспозиция към нарушението.
Специфична причина за поява на заекването е отношението на родителите към естествените прояви на речева неплавност на детето. Това са първите колебания на плавността на речта. Проговаряйки, детето се учи да овладее сложни мускулни координации, да изказва на глас мислите си, да изразява емоциите си или обратното, да ги сдържа при необходимост. Родителите понякога погрешно интерпретират тези естествени колебания, без да осъзнават, че те спират естествения говорен поток, характерен за бурното развитие на речта около 2-3-4 годишна възраст. В този период се появява лека дисхармония между езиковото и говорното развитие: децата вече владеят в общи линии езика и имат голяма потребност от общуване, но все още миеленизацията на двигателните нерви, произвеждащи импулсите към говорните органи е незряла и не позволява коректно изпълнение на бързо редуващите се, разнообразни, фини артикулационни движения. Явяват се признаци на естествена неплавност, които се засилват толкова, колкото по-напористо е желанието на детето бързо да изразява мислите и чувствата си. Когато това нормално явление е обект на порицание, е много възможно да придобие патологична устойчивост и постепенно да премине в заекване.
Авторитарното, прекалено либералното или неравномерното възпитание-мама дава, а тати – не, създават в еднаква степен рисков фон в хода на израстването на детето, който може да бъде предпоставка за заекване.
