Най-съществените психологически предпоставки с чието съобразяване се създават благоприятни условия за усъвършенстване на цялостната дейност на умствено изостаналите ученици са:
-
Разкриване на положителните страни на психологическото развитие на всяко дете. Това има неоценима роля за правилното му развитие като личност. Схващането за същността на интелектуалната недостатъчност и сложното взаимодействие между първичните недостатъци и вторичните отклонения в развитието не означава, че у тези деца няма никакви възможности за изграждането на положителни качества. В съответствие с причините, етиологията, степента на умствената изостаналост следва да се преценят конкретните възможности на всяко дете. Според С. Л. Виготски вниманието трябва да се насочи към онези способности, които са в известна степен запазени и могат да са основа за разгръщането на потенциалните качества.
-
Разширяване зоната на потенциалните възможности. Тази предпоставка и нейната реализация допринасят за овладяването на все по-сложни знания и умения от умствено изостаналите ученици. В процеса на обучението следва да се обръща внимание преди всичко на развиващите се и все още несформирани процеси и качества. Това означава на учениците да им се оказва системна помощ, за да се разширява зоната на техните потенциални възможности. В този смисъл пред учителя се поставя задачата да познава равнището на знанията и уменията на учениците, за да ориентира обучението към зоната на най-близко развитие.
-
Съобразяване с хетерогенния и хетерохронния характер на формирането на психическите процеси. Хетерогенността се изразява в неравномерното нарушение на познавателните процеси и качества на личността. С други думи не всички психически процеси и качества са нарушени в еднаква степен. Хетерохронността се изразява в неедновременното формиране на психическите процеси и качества през различните възрастови периоди. Следователно през определени етапи от онтогенезиса някой процеси и качества се развиват по-интензивно, а други по-бавно. Тези особености имат пряко значение за организацията и ръководството на корекционно-развиващото обучение и цялостната социализация на тези подрастващи.
-
Отчитане на типологическите особености в психологическото развитие. В зависимост от взаимодействието между основните нервни процеси възбуждане и задържане тези деца могат да се разделят на три групи: бавни, мудни, вяли, за които е характерно, че задържането преобладава над възбуждането; бързи, при които преобладават възбудните процеси; силно затормозени и изтощени, поради повишена склонност към предпазно-охранително задържане.
-
Съобразяване с индивидуалните особености в психическото развитие на всяко дете. Индивидуалните особености са строго специфични за отделния ученик. Тяхното значение в значителна степен се определя от хетерогенния и хетерохронния характер на психическите процеси и качества. Ето защо една от най-важните задачи на учителя е непрекъснато да изучава тези особености. Непрекъснато, защото личността се развива, а успоредно с това се изменя и нейната индивидуално-психологическа характеристика.
