Изключително важно е да наблюдаваме развитието на децата ни, за да можем да реагираме своевременно в случай на тревожни сигнали. Обикновено, при достатъчно ранна и адекватна помощ, от страна на необходими специалисти, трудностите се разрешават и не се допуска задълбочаване на възникнал проблем.
Често се успокояваме с различни мисли от рода:
- „Всяко дете има свой собствен темп на развитие”.
Да, наистина всяко дете има индивидуален темп на развитие, но има определени норми за детското развитие, в които детето трябва да постигне определени неща – да седне, да ходи, да каже първите думи и пр.. При закъснения извън указаните норми, е препоръчително да се потърси адекватно мнение от страна на специалист.
- „ Проблемът ще изчезне с порастването на детето ми“.
Практиката показва малко случаи на спонтанно наваксване на закъсненията с порастването на детето. В повечето случаи се налага целенасочена работа и грижи, за да постигнем изравняване на очакваното за възрастта развитие, защото всяко закъснение води след себе си друго закъснение и това не трябва да се подценява от страна на родителите.
- „Детето ми не може да говори сега, но ще започне изведнъж да говори с цели изречения”.
В детското развитие етапи не могат да се пропускат. Непостигнатите навреме задачи се проявяват по-късно, като дефицити в обучението, поведението, социалните контакти.
Една своевременна реакция на родителите би могла да спести много трудности на по-късен етап от развитието на детето.
Ето няколко важни признака до 3 годишна възраст на детето, на които е добре да обърнем по-специално внимание и при наличието на някои от тях, да се обърнем към специалист за компетентно мнение:
Към 3 месечна възраст:
- не гука;
- държи ръцете си стиснати в юмручета, близо до тялото, и ги отпуска трудно;
- рита непрекъснато; често плаче безутешно, въпреки, че е нахранено, сухо и гушнато;
- трудно и нестабилно повдига главичката си;
- не реагира на усмивка и шумове;
- рита само с единия крак;
- реагира бурно на допир, шумове или светлина.
Към 6 месечна възраст:
- извръща се при опити да се заиграят с него;
- не проследява с очи близък движещ се предмет;
- липсва спонтанна усмивка и не реагира на силен шум;
- не започва да бърбори със срички като “ба, ма, га, да“;
- не реагира на емоциите на околните;
- не прехвърля предмети от едната в другата ръка;
- не прави опити да седне, не се обръща от гръб по коремче.
Към 12 месечна възраст:
- когато го помолят, не подава играчка на възрастен;
- не посочва с пръстче към желани предмети;
- не пляска с ръце за „браво“ или не маха за „чао“;
- не реагира на името си;
- не имитира, не реагира на излизане на родителя от стаята;
- пропуснало е пълзенето;
- отказва непасирани храни, преди да се изправи;
- не може да проследи посоката, в която сочи възрастният.
Към 18 месечна възраст:
- не разбира лесни инструкции – “вземи топката, вдигни куклата”;
- не кляка да вземе играчка, без да пада при изправянето;
- не разбира и не реагира на познати думи, не реагира на гласове, и изпада в паника от звуци;
- не компенсира липсата на думи с жестове;
- използва ръката на възрастния като инструмент;
- не познава частите на тялото си;
- не използва спонтанно 10 – 15 думи.
Към 24 месечна възраст:
- не прави спонтанно изречение от 2-3 думи;
- не може да изкачва стълби, дори и при наличието на парапет;
- не участва в дейности на ужким;
- пада доста често и не играе с играчки по тяхното предназначение;
- трудно е да се пренасочи вниманието му от едно занимание към друго;
- блъска си главата или проявява друг тип агресия, насочена към себе си.
Към 36 месечна възраст:
- няма изявена водеща ръка – лява или дясна.
- не редува краката си по стълби;
- не се заиграва с други деца, предпочита да е само;
- не съставя изречения, използвайки съюзи – „да“, „без“, „но“ и други;
- не задава въпроси.
