Психолозите отбелязват два цикъла в развитието на детската личност. Така нареченото от тях ”първоначално натрупване” на личността обхваща – възрастта от две до пет години. През това време детето усвоява огромен по обем информация, а влиянието на външната среда и социалните фактори се превръщат в основа, от която се формира личността. В много случаи навиците и привичките, изградени в тази възраст, остават за цял живот. В този период се поставя началото на изграждането на личността на детето. Вторият етап е времето на истинското формиране и самоформиране на личността в периода от 12 до 15 години. Това е времето на съзнателни усилия на истинско усъвършенстване и самоусъвършенстване.
Игрите с пръсти имат голямо значение за психопедагогическото развитие на детето в първия период – на първоначалното натрупване на личността. Тези игри са много ефикасно средство за развитие и активизиране говора на децата от предучилищна възраст. Това е така, защото изискват действия, придружени от думи или песен. Освен това всички игри са весели и отговарят на детската жизнерадостност. Съдействат за обогатяване на емоционалната сфера на децата. Чрез игрите възрастните имат възможност да установяват емоционален контакт с детето, да му говорят, да играят, да се шегуват. Така мъничето бива стимулирано в своето емоционално и психично развитие, защото в достъпна за него форма получава подтик и образец за развитие на говора и мисленето. Игрите с пръсти съдействат за развитие на социалните отношения между възрастните и децата и между самите деца. Така играта активно подпомага процеса на социализация на детската личност.
Доказана е връзката между умственото развитие и игрите с пръсти. Защо е така? Индивидуалното обръщение, докосването на пръстите, очичките и т.н. за детето са израз на внимание. Най-подтиснатото и разплакано дете няма да устои на емоционалното въздействие на играта „Бъркала мишка кашичка”, да не проследи с интерес изправянето на пръстите един по един, което означава бягането на гладното мишле, и да не се засмее, когато то влезе в якичката му. Ето как игрите с пръсти стават средство за установяване на емоционален контакт с децата и стимул за съвместна игра.
Игрите с пръсти въздействат на детето и със съдържанието на текста. Освен това те са достъпни и лесни за разбиране. Обикновено в тях се разказва за животни, за природни явления. Чрез тях децата се научават да разбират пространствените и двигателните понятия: ляво, дясно, обиколи и т.н. Съдействат за развитие на ритмичност, динамичност и изразителност както в говора, така и в движенията на децата.
Освен това спомагат развитието и на важни психически функции: детето трябва да може да реагира бързо на даден словесен сигнал, да смени едно движение с друго, да съгласува думи и действия.
Обобщено казано игрите с пръсти обогатяват живота на детето с положителна емоция, развиват моториката и говора му, възпитават усет към образната реч, подпомагат овладяването на различните видове интонация, стимулират вниманието и съобразителността, учат го да импровизира, активират творческото му въображение. Кратките ритмични текстове спомагат за усъвършенстване на движенията на детето, дикцията, артикулацията, правилното произнасяне на отделни звукове.
Човек се развива, като се учи и се учи в процеса на своето развитие. Важна предпоставка за развитието на детето е подражателния рефлекс. В първите стадии то развитието на речта този рефлекс е истински гръбнак на словообразуването. Детето подражава на думата преди всичко поради звуковите дразнители които тя поражда, а също и поради зрителните дразнения от виждане на движението на някои органи на речедвигателния апарат – устни, език, долна челюст. Това обяснява факта защо слепите деца започват да повтарят думите по-късно. В зависимост от възрастта си детето разполага с различен речников фонд – на една година и шест месеца с 10,15 думи; на две години – с 300 думи; на три години с 1000 думи; на четири години с 2000 думи и на пет години- с 2500 думи.
Речевото подражание напълно отговаря на принципа на рефлекса. Чутата и „видяна” дума се включва в съответна ефекторна реакция. Тя от своя страна представлява сложна верига от двигателни актове, при които устните, небцето и езикът заемат определени положения. Усвояването на тази ефекторна реакция на думите от детето е продължителен процес, който се извършва в определена последователност .
Фактът, че детето произнася първо думите мама и баба, съвсем не е случаен и се дължи на ранното развитие на мускулите на устните при сучене.
Ето нещо много интересно, един факт, който не бива да пренебрегваме. За десничарите центърът на речта се намира в лявото полукълбо, а за левичарите – в дясното. Центровете на пръстите на китката са съединени в кората на полукълбата с тези на езика, челюстта, устните и небцето. Това означава, че за осъществяването на сложни речеви и праксисни функции е нужно участието на широки корови зони, а може би и обединената дейност на цялата кора. Това потвърждава и фактът, че около една трета от цялата площ на двигателната област в мозъка се заема от проекцията на китката на ръката, а тя от своя страна е разположена много близо до центъра на моторно-речевата зона. Какъв извод можем да направим от този факт? На първо място това, че възбудата в тази част на кората, където се проектира китката на ръката и пръстите, ще предизвика селективна ирадиация на възбуда и в центровете на говорния апарат, който е съседен.
През първите три месеца след раждането заедно със звукообразуването в мозъка се формира интонационно поле, което позволява още в този ранен период детето да „улавя” интонацията на езика, на който му се говори. През втората година започва усилено да се развива лексикалната страна на говора.
През втората и третата година способността на детето да разбира говора продължава да се усъвършенства. Тук ще поясня, че става дума за сензорна реч, т.е. разбиране на говора и ефекторна реч- активен говор, когато детето не само разбира говора на другите, но и самото то активно говори. През този период детето отговаря на словесен дразнител със словесна реакция.
Решаващото условие за развитие на говора през първите три години е стремежът и желанието на детето да говори. В този случаи големите изисквания за правилен говор от страна на възрастните могат да задържат говорното развитие за известно време. Ето защо, на тази възраст, е правилно да се оценява говорът по това дали е разбираем, а не дали и до колко е правилен .
Много автори са обръщали внимание на факта, че с помощта на движения може да се активират различни психични функции в това число и умствената дейност. При упражняване на пръстите на ръката гласовите реакции се развиват по-бързо и са по-точни. Изследване на 500 деца от ясли и детски градини доказва факта, че степента на развитие на речта на детето много силно корелира със степента на развитие на пръстите на ръката му. Всичко това доказва тясната връзка между двигателната функция на ръката и развитието на речта.
При упражняването на пръстите се ускорява процесът на съзряване и развитие на речевите области в мозъка, като импулсите от пръстите на ръката оказват много голямо влияние върху тях. Ето едно основание, за да се отнесе китката на ръката към речевия апарат, а двигателната проекционна зона на китката в мозъчната кора да се смята като още една речева зона на ръката.
Освен игрите с пръсти, в това число влизат и всички дейности, свързани с пръстите на ръцете – нанизване, вгнездяване на фигури, закопчаване на копчета, рязане с ножица, оцветяване, очертаване по контур и всякакви фини дейности, свързани с боравенето на пръстите на ръцете на децата.
