Развитието на умствено изостаналите деца се различава от развитието на нормалните деца. Тези разлики се забелязват още в първите дни от живота на детето. Децата с интелектуални увреждания по-късно започват да държат главите си изправени, да сядат и да ходят. Това оказва влияние върху качеството на техните движения, а така също и върху възприятията им. При тези деца не се наблюдават хващателни рефлекси, не се формират зрително-двигателни координации, свойствата на предметите се възприемат неадекватно. Предпоставките за речево развитие (предметните действия, предметните възприятия, нормално развит фонематичен слух и артикулационен апарат) липсват.
При умствено изостаналите деца предметната дейност в раната детска възраст не се формира. Те не проявяват интерес към предметите, дори играчките не предизвикват у тях реакция на оживление и на потребност от тяхното изучаване. У тях не се констатира и желание за вземане на играчката и за включването и в игрови ситуации. Въпроси от типа : „Какво е това? ” и „Какво може да се направи с него? ” не се срещат във вербалните им изяви. Някъде към третата година в поведенческата им стратегия може да се появят определени действия, но това все още са манипулативни и неадекватни действия, т. е. те са в противоречие с функционалната значимост на предметите. Всичко това ни довежда до мисълта, че трябва да се формират предпоставки за развитието на дейността, което от своя страна ще улесни познавателното развитие на умствено изостаналите деца. В качеството на предпоставки трябва да се използват появата на определени потребности, мотиви, интереси и т. н. Например потребността от храна пробужда у детето желание за самостоятелно боравене с вилица и лъжица. Всичко това предполага развитие на моториката и когнитивната дейност. Недостатъчното развитие на предметните възприятия, предметните действия и предметната дейност затрудняват формирането на социалните, полезните умения.
Качеството на усвоените умения и навици до голяма степен зависи от психомоторното развитие на децата. Като съществени черти на психомоториката при умствено изостаналите могат да се посочат недостатъчната инициативност и самостоятелност в действията. Те трудно се включват в нови действия, предпочитат подражателните и такива, които са вече добре усвоени. Освен това, дейността е важна функция на когнитивното и личностно развитие, което определя недостатъчната мотивация на извършването на едни или други действия.
За тях предучилищната възраст е началният етап от развитието на перцептивното действие. Възникват интереси към играчките и желание да се запознаят с техните свойства. Някои от умствено изостаналите деца могат да се ориентират по отношение на формата, цвета и величината на предметите, като използват образци. Това, разбира се, не може да стане, без системни и упорити тренировки на новите действия, операции и способи. В резултат на многократните повторения определени действия се превръщат в умения, в трайни навици и привички.
