Благодарение на паметта детето фиксира и обобщава миналия опит, придобива знания и умения. Без паметта е немислимо формирането на човешката личност, тъй като без сумиране на миналия опит не може да възникне единство между начините на поведение и определената система от отношения към окръжаващия ни свят.
Умствено изостаналите деца усвояват всичко ново изключително бавно, едва след много повторения, бързо забравят възприетото и най-главното – не умеят навреме да се възползват от придобитите знания и умения на практика.
Причините за забавеното и лошо усвояване на новите знания се крият преди всичко в свойствата на нервните процеси у умствено изостаналите деца. Слабата съединяваща функция на кората на главния мозък обуславя малкия обем и забавения темп на формиране на нови условни връзки, а също и тяхната нетрайност. Освен това отслабването на активното вътрешно задържане, обуславящо недостатъчната концентрираност на огнищата на възбуждане, води до това, че възпроизвеждането на учебния материал от много умствено изостанали деца се отличава с крайна неточност.
Без многократни повторения на учебния материал умствено изостаналите деца много бързо го забравят, тъй като придобитите условни връзки у тях угасват по-бързо, отколкото у нормалните деца.
Освен забавено запомняне, бързо забравяне, неточност на възпроизвежданото, епизодично забравяне трябва да се отбележи и несъвършенството на тяхната памет, обусловено от лошата преработка на възприемания материал.
Недостатъците на мисленето, които пречат на умствено изостаналите деца да отделят същественото от материала, подлежащ на запомняне, да свържат отделните негови елементи и да отхвърлят случайните, страничните асоциации, рязко понижават качеството на тяхната памет. Лошото разбиране на възприемания материал довежда до това, че учениците от помощното училище запомнят по-добре външните признаци на предметите и явленията в техните чисто случайни съчетания. Те запомнят трудно вътрешните логически връзки и отношения, защото просто не ги разчленяват. Също така лошо те разбират и запомнят отвлечените словесни обяснения.
Запомнянето на впечатленията от външния свят понякога придобива ярко изразена патологична форма и носи наименованието ейдетична памет. Деца с такава памет, когато отговарят в клас, като че ли продължават да виждат пред очите си страницата на учебника, но не са в състояние да предадат съдържанието и със свои думи.
Характерна особеност на всички умствено изостанали деца е неумението им да изучават и да си припомнят целенасочено. Когато умствено изостаналите деца четат на глас разказ, те се стремят да запомнят наизуст отделни фрази, но не вникват в неговото съдържание.
