В основата на всяко едно познание лежат усещанията и възприятията. Те са процеси на непосредствено отразяване на действителността и са свързани с преработването на информацията, която постъпва от външната среда. Усещат се и се възприемат онези свойства на предметите, които непосредствено въздействат върху анализаторите. Без него са невъзможни не само проявите на останалите психически функции, но и на целия съзнателен живот. И докато усещането има отношение към отделните свойства и качества на предметите, то обработването на възприетата информация е комплексно, т. е. предметите се възприемат в своята съвкупност от качества и свойства.
За децата с умствена недостатъчност е характерно дифузно недоразвитие на повърхностните слоеве на кората на главния мозък, което обуславя отклонението в развитието на познавателната сетивност, в частност на сензорно-перцептивната организация.
Възприятието се реализира в единство с другите психически процеси: представи, мислене, памет, реч, и т. н.
В обобщен вид особеностите на усещането и възприятието могат да се систематизират по следния начин:
-
Темпът на зрителните възприятия при умствено изостаналите деца е забавен. Забавянето на темпа се съчетава със стесняването на обема на възприемания материал. Това, което нормалните деца възприемат веднага, умствено изостаналите го възприемат последователно. Стеснеността на възприятията пречи на умствено изостаналото дете да се ориентира в нова местност, в непривична за него ситуация. Там, където нормалното дете, обхващайки с поглед всичко, което става, веднага отделя главното и се ориентира в ситуацията, умствено изостаналото дълго не може да схване смисъла и остава дезориентирано.
-
Недиференцирани усещания и възприятия. Децата с умствена изостаналост не различават сходни предмети, цветови оттенъци, лицата на хората, изобразени на картинка, не могат да разберат сюжетни картини и пейзажи. Експерименталните резултати, проведени от руски и западни автори показват, че умствено изостаналите различават лошо сходни предмети при тяхното разпознаване. Например те възприемат като еднакви „катеричката и котката”, „часовника и компаса” и др. Те не разпознават онези малки различия, чрез които могат да се идентифицират предметите. Много често при тази категория деца е нарушена нормалната чувствителност или усетливост спрямо различните дразнители: сензорните, тактилните, болковите и др. При децата с умствена недостатъчност са необходими по-силни въздействия, за да има усещане, или обратно – слабите въздействия причиняват силни усещания. Например децата с умствена изостаналост имат снижен праг на болка. Това означава, че съвсем слаби въздействия върху такива деца могат да предизвикат усещане за голяма болка.
Друга много важна характеристика на усещанията и възприятията е снижената цветова чувствителност (сетивност). Децата с умствена изостаналост правилно разпознават и узнават основните цветове, за разлика от нюансите, които много ги затрудняват.
-
Инактивност на възприятието. Когато гледа някаква картина или предмет, умствено изостаналото дете не проявява стремеж да възприеме и осмисли всички техни детайли, да разбере всички свойства и характеристики на изобразеното. Такова дете се задоволява само с най-общо опознаване на предмета.
-
Нарушена константност на възприятието. Едно от най-важните свойства на възприятието е неговата константност (запазване на възприятието за големина, цвят, форма при различна отдалеченост на възприеманите обекти от очите). При умствено изостаналите деца са били отбелязани сериозни отклонения по отношение на константността на възприятието. Това означава, че ако определен обект се премести на определено разстояние от очите на детето, то възприятието за големина се намалява обратно порпорционално на разстоянието. Това затруднява разпознаването на предмети или тяхното изображение при промяна на тяхното положение в пространството.
-
Недостатъчна осмисленост (обобщеност). Децата с умствена изостаналост не могат да отделят главното, същественото от второстепенното при възприемането на обектите. Това се проявява най-често при възприемането на сюжетни картини, когато трябва да установят отношенията и връзките между изобразените обекти и лица. Децата с интелектуална недостатъчност се затрудняват особено много при възприемането на детайли, отразяващи душевното състояние на изобразените персонажи.
-
Нарушена пространствена ориентировка. Децата с умствена недостатъчност се затрудняват при възприемането на предмети в различни пространствени разположения. При всяко едно преместване на възприемания обект в позиция „долу” от позиция „горе” или в позиция „ляво” от позиция „дясно” може да се влоши процесът на разпознаване на съответния предмет и да се наруши неговата идентичност.
-
Нарушени исторически възприятия. Децата с умствена изостаналост се затрудняват при възприемането на последователността на събитията във времето. Понятия от рода „преди” и „след” затрудняват процеса на възприемането.
Развитието на детето с умствена изостаналост зависи от възможностите му за усвояване на предметните действия, формирането на ориентировъчни дейности и развитието на социалните умения. Този процес се движи от установяването на външните свойства на предметите и явленията към възприемането на вътрешните им свойства и закономерности.
Резултатите, направени от редица изследвания, могат да се обединят по следния начин:
-
Констатирани са сериозни трудности при възприемането на по-сложни фигури от децата с умствена изостаналост.
-
Тези деца възприемат по-добре силно изявените качества и свойства на предметите.
-
Възприятието на цялостния образ на предметите и явленията е затруднено.
-
Пространствените възприятия във времето са със много лошо качество.
