Аутизмът е пределна, екстремална самота на детето, снижаване на способността му да установява емоционални контакти, комуникации и социално развитие. Характерни са трудностите при установяване на контакт с очи, взаимодействия с поглед, мимика, жестове, интонация. Детето има трудности при изразяване на емоционалното си състояние и разбирането му от други хора. Трудностите при контакт, се проявяват даже в отношения с близките, но в най-голяма степен аутизма нарушава развитието на отношенията с връстниците.
Стереотипност в поведението. Ссвързано е с непрекъснат стремеж да запази постоянните, обичайните условия на живот; съпротивление към дребни изменения в обстановката, реда на живот, страх от това; вглъбяване в еднообразни действия – моторни и речеви: потриване и размахване на ръце, подскоци, повторение на едни и същи звуци, думи, фрази; пристрастие към едни и същи предмети, едни същи манипулации с тях; стереотипни интереси, едни и същи игри, една тема в рисуване, разговор и др.
Особено характерни задръжки и нарушения в развитието на речта, преди всичо – нейната комуникативна функция. При една трета, а по някои данни, даже в половината от случаите това се проявява като мутизъм (отсъстствие на целенасочено използване на речта за комуникация, при което е съхранена възможността за случайно произнасяне на отделни думи и даже фрази). Дори, когато устойчивите речеви форми се развиват, те не се използват за комуникация: така, детето може увлечено да декламира едни и същи стихотворения, но да не може да се обръща за помощ към родителите си, даже, когато тя му е необходима. Характерна е ехолалия, продължително изоставане в способността правилно да се използват лични местоимения – детето може да назовава себе си „ти”, „той”, по име, обозначава свои нужди с безлични изрази. Даже, ако такова дете формално има добре развита реч с богат речников запас, то тя е штампована. То не задава въпроси и не отговаря на обръщения към него, т.е. избягва речевото взаимодействие като такова. Характерно е, че речевите нарушения се проявяват в контекста на общите нарушения на комуникацията – детето практически не използва и мимика и жестове.
Ранно проявление на посочените разстройства – Както подчертава доктор Канер най-късно до 2,5 година. При това, по мнението на специалистите, речта идва не за регрес, а по-скоро от особеното ранно нарушение на психическото развитие на детето.
Усвояване на понятието време – ЗАПОЗНАВАНЕ С ЧАСОВНИКА
Времето е абстрактна категория. Покажете на детето различни часовници. Не се стремете да обясните, какво е това секунди, минути или часове. Главната цел е самия предмет да стане за детето вещественно олицетворение на времето.
Усвояване на понятията – УТРО, ДЕН, ВЕЧЕР, НОЩ
Сутринта съставете с детето примерен план за предстояшия ден. Ясно проговорете всяка точка от плана. А вечерта, преди сън, си спомнете по ред всичко, което се е случило през деня. При това използвайте такива времеви категории като – утро, ден, вечер, нощ.
Използвайте тези понятия в течение на деня. Да кажем, ако вечерта детето помоли: „Може ли да обядвам!”- напомнете му: „Обедът беше през деня -помниш ли, ние заедно варихме супа? A ceга е вечер-скоро татко ще си дойде от работа и ще вечеряме всички заедно. За вечеря имаме пиле с картофи”.
Пригответе кръг, разделен на четири части, като в различните части на кръга можете да прекрепите снимки на детето, на които то спи, мие се, яде и т.н. Давайте на детето словестни ориентири за частите, близки до неговия опит: утро-„тогава се събуждаш”, ден-„тогава се разхождаме”, „когато обядваме”, вечер-„когато татко се връща от работа”, „когато на вън започва да се мръква”, нощ-„когато си лягаме да спим”, „когато на вън е тъмно, а на небето свети луната” и т.н.
Усвояване на понятията – ДНЕС, ВЧЕРА, УТРЕ
Опитайте заедно с детето да си спомните, какво интересно се е случило вчера. Това е особено ефективно, ако се е случило нещо не съвсем обичайно. Измисляйте нещо ново за утре. Използвайте думите „днес”, „вчера”, „утре”, но при това обяснявайте смисъла в достъпна за детето форма: „Ето стъмва се, и ти лягаш да спиш. А когато се събудиш — ще е утре”.
Усвояване на понятията – СЕДМИЦА, ДНИ НА СЕДМИЦАТА
В своя емоционален коментар не забравяйте да назовавате дните на седмицата – например „днес е вторник”, – като не е нужно детето да повтаря.
Усвояване на понятието – МЕСЕЦИ
В разговорите с детето назовавайте, кой месец е сега, но не искайте заучаване на названията на месеците.
Направете сами календар – такъв, който се прехвърля. Започнете с януари, в началото на всеки месец нарисувайте съответна картинка. В края на годината вие ще имате пълен календар, който ще помогне на детето да свърже в единна верига понятията месеци и сезони. Такъв календар може да се ползва няколко години. Може да залепите и снимки на детето.
Предлагайте на детето веществени ориентири, символизиращи конкретния месец. Така символ на декември месец може да стане украсено клонче от елха, май месец – цъвтяща момина сълза, а септември месец –гъба и т.н.
Усвояване на понятията – ГОДИШНИ ВРЕМЕНА
Наблюдавайте заедно с детето сезонните изменения в природата, обсъждайте наблюденията.
Скицирайте наблюденията, получени от разходката. Изработете предмети от природни материали. Така през пролетта можете да свиете венец от глухарчета, а през есента направете човече от събрани в парка жълъди. Четете разкази и стихотворения за годишните времена, разглеждайте съответните илюстрации в книжките, запознайте детето с репродукции на картини, посветени на сезонните изменения в природата. Направете голям картонен кръг, който да е символ на „кръглата година” . Разделете го на четири части (сезони) и във всяка долу нарисувайте или залепете картинки, които са символи на годишните времена. Полезно е използването на снимки на детето (лятото на вилата, в есенния парк; зимата на празника около елхата и т.н.). Закачете кръга на видно място в стаята на детето и от време на време се връщайте към работа с него.
Приготвяте се за сезоните празници (Нова година, 8 Март и др.), също и рождения ден на детето, близките и други роднини. Пригответе подаръци, нарисувайте картинки, направете украшения за елхата. Отбелязвайте празника с цялото семейство.
Давайте на детето словестни ориентири: есен — „листата падат от дърветата, дъжд”, зима – „студ, сняг”.
Запознавайки детето с понятията за време, ние използваме такива методи като: наблюдение, беседа, изготвяне на предмети, въвеждане на словестни и веществени ориентири, четене на книжки с картинки по дадена тема.
