АДАПТАЦИЯ НА ДЕЦАТА С РАЗЛИЧНА СТЕПЕН НА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ

Децата от различните степени на умствена изостаналост не могат да се адаптират еднакво към условията на живот. Разликите се състоят в следното:

Лека степен на умствена изостаналост от 50-55 до 70-75

В периода 0-5 години е налице минимално изоставане в сензомоторната сфера и често то е незабележимо до по-горна възраст. По-късно прохождат, обикновено след 15 месец. Тези деца усвояват речта със закъснение, но повечето достигат нивото на ежедневната реч. На възраст 5 години речта им е като на 3 годишни деца. Могат да водят разговори и да участват в клиничното интервю. Въпреки че повечето лица усвояват речта за всекидневна употреба, нейното овладяване е по-бавно.

В периода 6-18 години е възможно обучение до определена степен. Могат да овладеят социални умения под ръководство. Образователният процес е по-бавен отколкото при другите деца. Могат да провеждат разговори. Развиват се комуникативни умения. Постигат пълна независимост в самообслужването. Овладяват умения, необходими за бита. Фокусът на корекционната работа с тях е насочен към базисните академични знания и умения. Могат да извършват практически дейности, неизискващи умствени умения. До известна степен живеят в зависимост. Възможни са емоционална и социална незрялост, които затрудняват социокултурната адаптация. В социокултурни условия, където не се държи много на учебните постижения, известна степен на лека умствена изостаналост може въобще да не представлява проблем. Ако обаче има забележима емоционална и социална незрялост, социалните последици от функционалните нарушения (неспособност със справянето с изискванията на брака или отглеждането на деца, трудности при адаптацията към културните условия и др.) ще бъдат явни.

Постигат пълна независимост в самообслужването (хранене, миене, обличане, тоалет), в практическите и домакинските умения. Основните затруднения се наблюдават в училище. Имат проблеми с четенето и писането. Обучението е насочено главно към корекция и компенсация на знанията, уменията и навиците.

По-голяма част от децата на горната граница на леката степен са способни да извършват дейности, свързани по-скоро с практически, отколкото с умствени умения. Тези дейности включват неквалифициран или ниско квалифициран физически труд.

Общо взето, поведенческите, емоционалните и социалните затруднения на децата с лека умствена изостаналост, както и потребностите от лечение и подкрепа са по-близо до хората с нормален интелект, отколкото до специфичните проблеми на лицата с умерена и тежка умствена изостаналост. При голяма част от тези деца се открива органична етиология.

Умерена степен на умствената изостаналост от 35-40 до 50-55

В периода 0-5 години се отбелязва изоставане в два аспекта: езиково-речево и двигателно развитие. Развитието и използването на речта се развива лимитирано. Комуникацията е ограничена. При лицата от тази степен разбирането и използването на речта се развива бавно и постиженията им са ограничени. От полза е тренинг за овладяване на умения за самообслужване: част от децата не могат да се обличат и хранят сами. Имат бедни социални представи. Отчита се необходимостта от супервайзор. Усвояването на навици за самообслужване и двигателни умения изостава. При някои лица необходимостта от контрол остава постоянна.

В периода 6-18 години са ограничени успехите в училище. Само някои от децата овладяват четенето и писането. Категорично са изразени неуспехите по математика. Учебните програми позволяват тези деца да развият ограничения си потенциал. Могат да използват социална и академична помощ. Полезен е тренингът за социални и професионални умения, но до определено ниво. Демонстрира се зависимост от фамилните условия. Възможно е извършването на по-обикновена практическа работа, но под ръководство. Показват възможности да се включват в по-елементарни социални дейности. Изключение са случаите на напълно независимо житейско функциониране.

Възрастните лица от тази степен обикновено могат да извършват практическа работа. Задачите следва да са внимателно структурирани и да се извършват под умелото ръководство на професионалисти. Повечето от тях показват данни за социално развитие чрез възможностите си да установяват контакти, да общуват и да се включват в несложни социални дейности.

Тежка степен на умствената изостаналост от 20-25 до 35-40

В периода 0-5 години се отбелязва изоставане във всички области на развитието и децата се нуждаят от интензивни грижи. Налице е бедно двигателно развитие, в някои случаи – и двигателни нарушения. Комуникацията е много лимитирана, езиковите и речевите умения са много оскъдни. Неуспешен е тренингът за овладяване на умения за самообслужване. Ранната интервенция се фокусира върху уменията за самопомощ, мобилността и базисното когнитивно развитие.

В периода 6-18 години е възможно езиково обучение или обучение в комуникативни умения, но на минимално ниво. Възможно е чрез тренинг да се овладеят елементарни умения за самообслужване. Полезен е тренингът за създаване на ежедневни битови навици. Отбелязват се много ниски нива на успеваемост.

Лицата от тази категория по клиничната си картина, по наличието на ограничена етиология и последиците от това е подобна на умерената умствена изостаналост. По-голяма част от тези индивиди са с по-ниски равнища на успеваемост. Наблюдават се добре изразени двигателни нарушения. Това е доказателство за наличието на клинически значими увреждания или за неправилно развитие на централната нервна система.

Дълбока степен на умствената изостаналост под 20 или 25

В периода 0-5 години е налице значително изоставане с минимален капацитет за функциониране на сензорно-моторната сфера. Слабата представителност на двигателните възможности коренспондира с липсващата или ограничената сфера на самообслужване. Комуникацията е сведена до оскъдни невербални патерни – изолирани знаци. Препоръчителни са постоянни грижи.

В периода 6-18 години се отбелязва много лимитирано ниво на двигателно развитие. Комуникацията се осъществява чрез неконвенционални знаци, разбираеми от ограничен кръг от хора, и придружена с неточно артикулирани отделни звукове. Чрез тренинг може да се овладее елементарно самообслужване.

Лицата от тази категория имат крайно ограничени възможности да избират и изпълняват определени поръчки и инструкции. Повечето от тях са неподвижни или с крайно ограничена подвижност. Липсва, или силно понижена е способността им да се грижат за основните си потребности. По тези причини са наложителни непрекъснати грижи и наблюдения.

За да се постави диагноза умствена изостаналост трябва да е налице снижено ниво на интелектуално функциониране, водещо до намалени възможности за адаптация към ежедневните изисквания на нормалната социална среда. За да се диагностицира правилно това състояние, трябва да се има предвид глобалната оценка на способностите, а не само специфичните нарушения или умения в отделни области.

При всичкото многообразие на умствена изостаналост, могат да бъдат отбелязани и някои общи черти, които се свързват и с недоразвитието на психическата дейност, особено на познавателните процеси и на личността като цяло. Другата обща характеристика се основава на това, че водещата роля в структурата на психичния дефект имат нарушенията на висшите страни на познавателната дейност, най-вече на абстрактното мислене, при относително добро развитие на по-старите във филогенетично отношение компоненти.

За да бъде дефинирана умствената изостаналост, е необходимо да се имат предвид не само генетичните и психичните признаци, характеризиращи умствената изостаналост, но и социално-адаптивните възможности на индивида. Под умствена изостаналост се разбира обща нтелектуална изостаналост, възникнала в периода на развитието и асоциирана обикновено с понижени способности за житейска ориентация. Специалистите от Американската асоциация за изследване на проблемите на умствената изостаналост отделят внимание на три основни момента:

• Наличието на специфични адаптивни особености у лицата с умствена изостаналост.

• Нарушените адаптивни способности се проявяват по отношение на обществената среда и се индиксират съобразно личните потребности за подкрепа и помощ.

• Животът и дейността на децата с умствена изостаналост, в резултат на адекватна подкрепа и помощ, могат да се подобрят.