Езикът е основно средство за себеизразяване. Чрез думите човекът се свързва с другите, общува с околния свят, споделя мислите, чувствата и преживяванията си. Поради ключовата роля на езика все повече внимание се обръща на неговото развитие в детска възраст. Развитието на езиковите умения в ранното детство не бива да се приема за даденост.
Основите на говора и езиковите умения се полагат в първата година от живота на новороденото.
Необходимите предпоставки за развитието на езика, до втората годинка, са следните:
1 месец – Наблюдаваме реакция на съсредоточаване при речево общуване с него.
2 месец – Появява се усмивка при общуване. Детето има живо лицево изражение, напълно разумен поглед, произнася единични звуци.
3 месец – Около трети месец след раждането се появява гукането и представлява неосъзната вокална активност, предимно с гърлени и гласни звукове. Комплекс на оживление при общуване с възрастни.
4 месец – Детето силно крещи или се смее, активизира се при игра. Диференциран комплекс на оживление. Реагира на глас или друг звук извън зрителното поле, обръща се към него.
5 месец – Диференциация на насочен звук и напевно гукане. Реакция на интонация.
Между трети и шести месец се появява подражанието. Това е рефлекторна реакция на бебето на нашето поведение
6 месец – Лепетна реч. Детето „мучи” и „бръмчи”, изпуска мехурчета с уста, провежда „разговор” с играчките и хората. Бебето използва наличните вече звукове, като ги комбинира по различен начин, дублира, обогатява с различна интонация. Продължава и се усложнява играта на имитация. Имитация на звукове, мимика и жестове на възрастните. Възможна е след шести месец. Наблюдавайки мама бебето постепенно се опитва да прави подобни на нейните движения с вежди, устни, да имитира звуково.
7 месец – Готовност за съвместна игра. Реакция на ориентация по звънец. Казва „мам-мам”, особено силно произнася някои гласни звуци-„а-а-а”, „о-о-о”, „у-у-у”.
8 месец – Реакция на непознато лице. Детето произнася срички от типа- „да”, „ба”, „га”, „ка”.
9 месец – Общуване с жестове. Казва „па-па”, „ба-ба”, без да влага смисъл. Имитира кашлица, цъкане с език и други. Показва, че знае името си.
10 месец – Ситуационно разбиране на насочена реч, предметно-действено общуване с възрастни. Първи целенасочени думи, които могат да звучат различно от реалните, но задължително са насочени към един и същ обект. Това могат да бъдат звукосъчетания, или срички, с които детето означава хора и обекти. Важно е да наблюдаваме тези първоначални стъпки в целенасочената говорна продукция, за да разбираме и откликваме. Това би стимулирало допълнителната им изява. Добре е да отправяме към мъника реалната дума за конкретния обект. Не е препоръчително да се използват умалителни думи, тъй като те допълнително затрудняват малките в правилното продуциране и заучаване на думите.
11 месец – Използва 3 лепетни думи, съотносими с обект или действие. Казва „мама“, „тати“ с разбиране.
12 месец – Използва 3–4 лепетни думи със съотнасяне. Разбира проста инструкция, допълнена с жестове. Бебетата харесват всичко, свързано с движение. Ако ние, като родители, използваме такива и оставяме време за насрещна реакция, то с израстването малчуганите бързо се ориентират в ситуацията и демонстрираните жестове. Така им даваме възможност не само да разбират смисъла на жестове като „Чао!“, „Дай!“, „Ела!“ и др. , а и сами да ги използват, обогатявайки ги с невербалната си комуникация.
Към края на първата година от детето се очаква да разбира и изпълнява инструкции от типа на: „Дай топката на тати!“, „Ела при мен“, „ Донеси ми куклата”. Това е важен етап в развитието, който често, за съжаление, подценяваме. Важно е да даваме възможност на мъниците да изпълняват прости поръчки. По този начин спомагаме за езиковото им разбиране, общуването, вниманието и самостоятелността.
На 13 месеца детето казва поне 4–5 думи.
На 14 месеца употребява 4–6 думи, включително звукоподражания. Гледа към познат предмет, за който се говори в момента.
На 15 месеца речниковият запас се увеличава и вече е от 6 до 10 думи, включително звукоподражания. Детето разбира проста инструкция без жестове. „Говори“ вече на свой език и разглежда картинки в книжка.
На 18 месеца показва една част на тялото. Има речников запас от около 15–20 думи и звукоподражания. Когато го питат, показва на картина куче, коте, дете и др.
На 21 месеца показва три части на тялото и има запас от 20 думи. Начало на фразата от 2 думи. Повтаря названията на предмети. На картинка показва 6 – 9 от 10 предмета.
На 2 години показва пет части на тялото и разбира двуетапна инструкция като” Вземи куклата от масата и ми я донеси”. Назовава три предмета на сюжетна картина. Активният речник е от около 50 думи. Започва да използва изречения от 2 думи.
В периода 12 – 24 месеца расте желанието на мъничето да общува, да комуникира с околните. Увеличава се значително репертоарът от целенасочени думи – не само за близките хора, появява се номинирането на обекти от обкръжаващата среда, действия от ежедневието, животни и звукоподражания, стабилизира се познаването на собственото тяло, базисно за пространствената ориентация, мъничето посочва при молба и назовава части на лицето и тялото.
Декодирането на езика на възрастните също се развива с бързи темпове – достъпни за разбиране и изпълнение стават все по-сложни инструкции от типа на: „Отиди до стаята и си донеси блуза.“; „Вдигни листа от земята и го хвърли в кофата.“ и др. Детето има търпение да разглежда книжка с мама и посочва при запитване познати изображения на животни, предмети от бита, действия от типа „яде“, „спи“ и т.н.
Много важна стъпка в този период е възможността за комбинация на две или повече думи във фраза. В началото на периода е допустимо, и се приема, комбинацията между дума и жест, например: “Мамо, ела!“, при което действието се изразява посредством жест с ръка. Постепенно, с увеличаване на речниковия запас, се натрупват и глаголите, което позволява на малките да разнообразяват и усложняват фразите. Интересува се от цветове, форми, вгнездяване.
